Веселото семейство на сестра ми

4 апр. 2021 г., 19:16

Проза » Юмористическая

322 0 2

Тя пък ходи до морето

Имам си една сестрица,

там като деца, където

тя ми е като звездица,

по цял ден сме си играли,

весела е и се смее,

гонели сме се и смяли.

да обича най умее.

Синът и пък много знае

Да са живи, да са здрави,

с четка и перо да вае.

злото нека ги забрави!

Дъщеричката и Веси

В обич, радост да преминат

цял ден шета, готви, меси,

още цели сто години!

двете внучки за да лапат

боб, кюфтета, че и лапад.

Зетят и мъжът и - двамината,

/да завършим тъй картината/

от всичко друго най обичат

в кухнята и да надничат.

Кулинари са големи,

да знае Ути, ще ги вземе!

самотния-вълк (Севделин Порчев)

2021-04-06T14:45:36+03:00

Предизвикателството е за Хумористичен разказ, не за стихотворение. Питах автора, той мълчи. Дисквалифицирам стихотворението
самотния-вълк (Севделин Порчев)

2021-04-05T11:44:55+03:00

Това проза ли е?