фентъзи (с привкус на еротика)
Полъхна ветрец и сенките на тюлените завеси се раздвижиха подобно на призрачни видения от един въображаем свят. Свят, прекрасен в своето осезаемо, но непонятно, иреално присъствие! Сенките се преплитаха и разплитаха безконечно. Движенията им ставаха все по-бавни докато накрая здрач не покри, от край до край, светлеещият син хоризонт. Притихна в черупката си Домът, притихна и мравунякът, наречен Град; притихна Реалният Свят. Отмина още един "краен" ден от безкрайното време. Светът на Сенките се събуди...
Случайно или не, щастието, което току-що беше изпитал Николай, продължи още дълго време да вибрира в него. Всъщност думата "щастие" в случая не е най-подходяща. По-скоро това бе едно пълноценно и безрезервно отдаване на силата на своето алтер-его! Дори падналият мрак не успя да затъмни сиянието в душата му! Ръцете му помнеха до болка Нейните черти! Той Я виждаше именно с тях! Усещаше Я с всеки допир на езика си в небцето, с всяко докосване на лицето си! И ...