По принцип имаше две бавачки, които гледаха децата, когато се налагаше. Таня беше с Алекс откакто се беше родила Дари, а когато ми взе пералнята Алекс нае и втора жена. Идеята беше Таня да гледа Бори, че е по-малък, а другата бавачка Дари. Алекс беше научила Дари да спи с нея на спалнята, не знам защо не си спеше в детско легло, но така я беше свикнала. Понякога, когато тях с Борил ги нямаше оставах у тях с двете деца. В спалнята на Алекс имаше кошара, приспивах там Бори, Дари на спалнята и повечето пъти оставах да спя до нея, мързеше ме да ходя в другата спалня и да се разкарвам, ако се събудят. Алекс като се прибереше се мушваше до нас или в редки случаи, ако бяха излизали заедно с Борил и успееше да си го прибере що годе трезвен, спеше при него, както него ден. Винаги бях ставала рано, но когато Бори се роди установих, че рано е относително понятие. Това дете беше като петел, събуждаше се с първия изгрев и откакто можеше да се изправя оповестяваше събуждането си с ритане, удряне и блъскане по кошарата, нямаше начин да остане незабелязан. Отворих с мъка очи, много ми се спеше, навън още беше сумрачно и тъкмо като щях да ставам видях Алекс надвесена над кошарата и я чух да шепне:

– Шшштт, тихо баба. Тихо, че ще събудим мама и кака Дари. Хайде ела.

Тя гушна Бори и се обърна да излиза, Дари обаче също се размърда и Алекс протегна ръка към нея и прошепна:

– Ела мама. Леко, да не събудиш кака Светла.

Дари се изниза от леглото, а аз се щемех като котка, идеята да си доспя много ми харесваше. Мама изведе децата и аз блажено се протегнах и се обърнах на другата страна. От другата стая се чу за кратко гласа на Борил, май Дари го беше събудила като беше скочила отгоре му и после всичко утихна, а аз блажено заспах. Събудих се след час наспана и се измъкнах от леглото, дръпнах завивките, за да оправя спалнята и видях между двата матрака някаква книжка. Първо помислих, че е смачкана хартийка и после видях, че вътре има завита таблетка от диазепам отрязана заедно с част от блистера. Беше отворена и липсваше една четвъртинка. Оправих и слязох в хола. Децата играеха на килима, а мама седеше на един фотьойл до запалената камина и разтриваше врата на Борил, който беше седнал на земята в краката и.

– Добро утро. - Намигнах на мама – Тоя път поне плати ли ти?

Борил ми се ухили:

– Ще я водя в Кения.

Мама направи иронична физиономия:

– Надява се да ме изяде някой лъв.

Погледнах Борил:

– По-добре отсега скови клетка на лъва, който мама ще си докара за домашен любимец.

Борил направи тъжна физиономия:

– То не е лъжа, то от нея и акулите се уплашиха.

Алекс му опъна ушите и тримата се засмяхме. Аз и подадох таблетката:

– Намерих ти хапчето.

Тя го взе и ме изгледа озадачено:

– Това не е мое. Къде го намери?

– Беше паднало между двата матрака, завито в една салфетка.

Мама пак опъна ухото на Борил:

– Ще отровиш децата, Бориле. Добре че не са го намерили да го глътнат.

Той се обърна към нея с виновна физиономия:

– Казах ти да ми намериш едно шишенце. Дай си ми го.

Намигнах му:

– Мислех че се приспиваш с черен етикет, не с Диазепам.

– Това Диазепам ли е? - той удари Алекс по коляното – Що лъжеш, че не е твое? Искаш да го изпия и да ме изяде някоя мечка на лова ли?

Беше неделя и наистина щеше да ходи на лов. Алекс огледа пак таблетката и се обърна към мене:

– Сигурна ли си, че е Диазепам?

– Да, познавам опаковката. А и средните букви се четат.

Алекс изведнъж се ядоса и не просто се ядоса, вбеси се и впи очи в очите на Борил. Той я изгледа озадачено:

– Що ме гледаш така, ако е Диазепам не е мое.

Тя му се усмихна ехидно:

– Нито мое, нито Светлето. Явно си имаме полтъргайст.

И стана и излезе от стаята. Борил махна с ръка след нея, изправи се и въздъхна:

– Ай запали метлата пак. Сега отиде та се не видя докато докажа че съм невинен.

Направих виновна физиономия, ако знаех щях да хвърля хапчето. Алекс не пускаше друг човек в спалнята си освен някой от семейството, дори си я чистеше сама. Нямаше проблеми аз или Галя да и се въргаляме из чаршафите, но не искаше камериерка да и ги пипа. Както казваше Кали, всеки си е башка луд. И беше маниачка на тема чистота, не вярвах това хапче да е оцеляло повече от ден там. Борил не ми се виждаше такъв самоубиец, че да докара друга жена в леглото и, даже и да беше превъртял нещо, той си имаше отделна спалня, щеше да се натиска там. И изведнъж докато гледах Дари ми светна и косата ми се изправи. Отворих вратата на хола и извиках:

– Мамо...

Алекс се показа от кухнята и ми се усмихна насила:

– Да?

– Ела за малко.

Тя влезе в хола, Дари скачаше по скъпия и диван и Алекс и се скара:

– Дария, слез веднага от там. Ти чуваш ли ме като говоря, слизай веднага!

Дари слезе и аз я посочих на Алекс:

– Така трябва да е станало. Снощи не ми даваше да я съблека и скачаше по леглото, паднало е от дрехите и. Четвъртинка Диазепам за възрастен е нищо, пила съм, дори аз с моите килограми взимах цял, но за Дари е достатъчен. Мисля че новата бавачка някак го е изтървала в дрехите и и не го е намерила после или не е разбрала. Упоено дете не създава проблеми. Ако никой друг не е бил в спалнята, така трябва да е станало.

Алекс помълча малко и ме погледна:

– Не казвай на Борил, той превърта ако някой се опита да посегне на децата, за Дари пък съвсем. Аз ще се оправя.

После се чудех дали ми каза да не казвам на Борил защото се плашеше от това, което щеше да направи той или защото се плашеше, че той ще я спре да направи това, което тя иска. Мисля, че беше второто. През годините тя се беше запознавала с доста интересни хора. Един такъв неин приятел, отиде да си поговори с бавачката. След „малък“ разпит тя си признала. От години давала успокоителни на децата, които гледала, за да не и създават проблеми.

Прякора на Алекс сред служителите и бизнеспартньорите и беше Мис Харпия. Мис, защото била хубава, а Харпия... Е, да кажем, че разбрах защо я наричат така. Раздуха историята из медиите, без да си замесва името, съсипа бавачката, попиля агенцията... Но не ме остави да закача Таня, аз се бях побъркала, че тя може да е правила същото с Бори и исках да накара да разпитат и нея. Алекс каза че и вярва и няма да го направи, и че ще я вземе пак да гледа Дари, а аз да си намеря жена с която ще ми е спокойно. Разправяхме се пред Борил и той взе моята страна. Разкрещя и се и и направи невероятен скандал. Беше пил, както обикновено напоследък и честно казано се уплаших много като го видях как и беснее, изглеждаше така сякаш всеки момент ще я удари. Алекс го слушаше мълчаливо и по едно време махна с ръка:

– Добре, стига си викал, ще го направя.

Той обаче продължи да и крещи и тя го погледна в очите:

– Имаш ли обяснение защо продължаваш да викаш?

Борил млъкна и после и направи физиономия:

– Щото ме ядосваш, затова.

Алекс се обърна към мене:

– Е, ще е както искаш. Доволна ли си?

Направих най-виновната физиономия, която можах и се изнизах. Не го бях направила нарочно да настоявам пред него, не знаех че той се държи така с нея. Навън демонстрираха напълно различни отношения. Прибрах се вкъщи, разправията беше станала у тях, изчаках малко и позвъних да и се извиня. Тя обаче не ми вдигна, нито ми върна обаждане, което никога до тогава не се беше случвало. След четири позвънявания в рамките на три часа най-накрая ми вдигна и звучеше доста раздразнено:

– Заета съм, какво е толкова спешно?

Замълчах и после въздъхнах:

– Нищо, просто исках да ти се извиня.

– Добре.

И ми затвори. Поумувах малко и отидох да взема Дари от детската градина по-рано. Ако Алекс си искаше щерката, щеше да и се наложи да дойде у нас. Наистина исках да и се извиня и да оправя кашата, която забърках. Тя обаче прати Борил да прибере Дари. Той ме прегърна през раменете:

– Говорих с кечистката ти като си тръгна. Алекс е права, тя е добро момиче и никога няма да навреди на децата. Аз съм съгласен тя да гледа Дари, ако питаш мен нека да гледа и Бори, докато намериш друг човек. Пък ако може да ги комбинираме нещата, нека тя да гледа и двете деца за постоянно. Гледаш колко е опасно с нов човек. Какво ще кажеш?

Замълчах и Борил си допря главата до моята:

– Въртях я три часа на шиш, Светле. По-добър съм от полицаите, повярвай ми. Мислиш ли, че щях да рискувам да и оставя децата, ако не бях сигурен в нея? Или Алекс?

Помълчах още малко и накрая свих рамене:

– Добре, щом вие с мама и вярвате. - погледнах го в очите – Не исках днес да се карате заради мен, съжалявам.

Борил се засмя:

– Не сме се карали, аз така си викам да изпусна парата, тя не ми обръща внимание. Когато наистина се караме само тя крещи и обикновено накрая ме и набива.

Изгледах го и Борил ми намигна:

– Нямам ли цицини, не сме се карали. У нас пее кокошка, петела е под чехъл.

На другия ден Алекс все пак дойде вкъщи и аз направих пак виновната физиономия:

– Наистина съжалявам за вчера.

Тя ми се усмихна:

– Някои работи не е добре да се обсъждат пред чичо ти Борил като е пийнал.

Аз кимнах, че съм разбрала, тя ми се усмихна пак и после обърна за друго. За нея историята беше приключила. Можех да се басирам, че Борил не е говорил с Таня, просто Алекс го беше убедила, когато бяха останали насаме. И мисля, че урока беше за мен. Постарах се да го науча, не исках да предизвиквам Алекс, но сякаш бях в минно поле и никога не знаех кога една невинна стъпка може да разруши всичко. Лошото на тази история беше, че Таня отказваше да идва вечер, и затова на мен сега ми се разминаваше ходенето на клуб.