ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА!  

Пролетта почти си отиваше и отстъпваше под напора на летните слънчеви лъчи. Последните цветове на овошките падаха от лекият ветрец и навсякъде се разнасяше сладникав аромат.

  Натали отвори прозореца, който гледаше към градината, и вдиша дълбоко от свежия въздух.

Обърна се и се усмихна на малкото момиченце, което я гледаше от детското креватче и протегна ръце към своята майка.

   Бети  беше  почти  на  3 години,  но за възрастта си говореше  доста  добре.   Понякога  изумяваше майка си с въпроси, но Натали бе търпелива. Обясняваше нещата на дълго и на широко, за да даде яснота на малкото съкровище, което с лекота попиваше всяка нейна дума.

   Денят беше прекрасен! Те излязоха да закусят навън в овощната градина. Натали бе щастлива с дъщеря си, но сериозно обмисляше да се върне отново на работа. Вече беше говорила с директорката на детската градина да взема Бети. Само трябваше да каже на съпруга си, когато се върне.

   Джак работеше повечето време извън града. Често пътуваше и това много натъжаваше Бети. Понякога и нея, но Натали беше търпелива, макар

да ù минаваше през ум да се разделят. Самотните вечери често напомняха цената на брака ù. Омъжи се за Джак едва 19 годишна.

В момент на отчаяние, след една болезнена раздяла. И най-вече под натиска на своите родители. Въпреки че им се опълчи, тя все пак отстъпи след тежка борба за това, кое е добре и кое иска тя. С времето обикна Джак по неин си начин. А след като се роди Бети, тя се примири с живота си.

Джак беше от мъжете "търсачи". Така ги наричаше тя тези, които винаги търсеха нещо, но никога не знаеха какво. Неговата слабост бяха жените!

Много пъти, когато се връщаше вкъщи, беше гузен. Дори когато се любеха с Натали, любовта му бе някак изкуствена. Но иначе компенсираше с добри обноски и с малките подаръци, с които радваше преди всичко дъщеря си. Много пъти Натали си задаваше въпроса: "Дали постъпва правилно, след като се омъжи за Джак?" Особено след като преживя първата любов и първото си разочарование. Не беше лесно за нея да обърне гръб на човека, когото обичаше с цялото си същество. След такива мисли тя даваше воля на чувствата си, докато очите ù подпухнат от сълзи. Щом погледне малкото съкровище, изтриваше сълзите и си казваше, че е постъпила правилно.

   Така се изнизваха дните, с копнеж по невъзможната любов и надежда за щастие и мир в семейството.

   Вечерта беше ясна и звездите блещукаха в очакване на утрото! Щурците пееха своята песен. Прозорецът изскърца от лекия нощен ветрец. Натали се пробуди, сякаш усещаше завръщането на съпруга си. Чу леки стъпки и щракване на ключа във вратата. Усети движение около себе си и не след дълго допирът на тялото му. Той отметна кичур коса от лицето ù. Продължи да я гледа, сякаш знаеше, че тя не спи. Плъзна ръце по голото ù тяло и с пръсти докосна финото ù бельо. Натали се размърда. Преди да каже нещо, той я обърна с лице към себе си и я целуна. Целувката му беше страстна и разтърсваща! Ръцете му затърсиха онази мека и топла част от нея, сякаш бързаше да не избяга. Тя се опита да се противи, но той я целуна още по-страстно и дори малко грубо, като си проправяше път върху тялото ù. Любеха се! Така както никога досега. Тази нощ той беше само с нея. Даваше ù ласки, които никога до сега не беше ù давал. Тя отвори очи, сякаш да се увери, че това бе той, а не някой друг. Странно, нали!?

После последва ритъма на неговото тяло и изпита върховно удоволствие. Галеше го, целуваше го и искаше още и още!... Джак легна встрани, но продължи да я докосва по гърдите, корема и се загледа в прекрасното ù тяло. Натали искаше да попита: “защо досега не се бяха любили по този начин?“  Но замълча! Тя знаеше отговора. Той се раздаваше на други, а с нея го правеше някак механично, по задължение. Не можа да сдържи сълзите си. Той я гледаше и лицето му показа съжаление.

- Прости ми! Прости ми, че бях такъв глупак и не забелязвах как те наранявам с постъпките си. И за това, че бях далеч от вас и пренебрегвах нуждите ти. Прости ми за всичко, което съм направил!

- Аз отдавна ти простих и се примирих с живота си - каза тя, макар да знаеше, че никога няма да забрави.

   Утрото беше слънчево! Както всяка сутрин, тя отвори прозореца и вдиша аромата от градината. Джак застана зад нея и я прегърна през кръста. Допря устни до нежната ù шия и леко я целуна.

- Добро утро, съкровище!

- Добро и на теб!

Те продължиха да стоят на прозореца, като се взираха в нищото. Бети се размърда в креватчето и отвори очи. Загледа се в гърбовете на своите родители и не разбираше какво става.

- Тати!... Тати си е тук!

Джак я гушна и те потъркаха нослета един в друг.

- Хайде да закусим в градината, искам да поговорим! - каза той и понесе Бети навън.

Натали стоеше срещу него и подаваше малки хапки на детето. Очакваше да чуе нещо неприятно. Гледаше го, но лицето му не издаваше неспокойствие. Напротив! Той беше в добро настроение и се любуваше на гледката.

- Какво ще кажеш, ако отидем да живеем другаде?- тя потръпна, но продължи да храни детето.

- Изслушай ме, всичко съм обмислил! Последните месеци почти не се прибирам, защото се скъсвам от работа. Тежи ми разстоянието, което трябва да измина, за да си дойда. Работата става все повече и аз не мога да пътувам. А вие много ми липсвате! Затова ще живеете при мен. Само... ми трябват няколко дена, за да подсигуря всичко в къщата за вас - мълчание!!

Градът е прекрасен! Ще ви хареса... сигурен съм! - Натали не можа да се сдържи и каза:

- Не искам да се разделям с всичко това! Тук ми харесва... това е моят дом! Аз мислех да се върна на работа и вече говорих да вземат Бети в градината... Защо трябва да заминем? Няма ли друг начин?... - гласът ù трепереше.

- Повярвай ми, няма!!- видя болката в очите ù.

На другата сутрин Джак замина, като ù каза да приготви багажа за отпътуване. Тя грижливо подреждаше вещите в големи кашони, като се оглеждаше да не забрави нещо.

Последния ден преди да заминат, тя прибра чаршафите от спалнята и се загледа в празното легло, което ù напомняше за дългите и самотни нощи в него. Взе възглавницата и я гушна, спомняйки се за последния път, когато се бяха любили, и леко се усмихна. Мисълта за онази нощ я накара да настръхне. Никога не беше изпитвала нищо подобно и искаше още.

   Качиха всичко на голям камион и тя за последен път огледа къщата. Притискаше силно Бети в себе си, сякаш се страхуваше да се сбогува.

   Новият им дом беше хубав! С голяма гостна и с още по-голяма спалня. Те отвориха вратата срещу тях и видяха добре обзаведена детска стая. Бети сияеше от радост! Изтича до детския кът и се зарови в кутиите с играчки. После се огледа... Качи се на леглото и впери поглед в майка си. Големите и очи издаваха смесени чувства.

- Тук ли ще спя, мамо? Сама в тази стая?... Страх ме е! - Натали се приближи, прегърна я и с тих глас прошепна:

- Вече си голяма, а и аз ще бъда до теб, докато заспиш, миличка!

- Наистина ли мамо, обещаваш ли!?  И ще ми четеш приказки?

- Да мила, обещавам!

Джак работеше по цял ден и тя реши да разгледат града с Бети. Запознаха се със съседите, но най-много им допадна семейството от жълтата къща. Може би защото имаха дъщеря на възрастта на Бети. Децата се харесаха още щом се видяха и Натали разбра, че поне дъщеря ù ще бъде доволна от промяната.

Докато вечеряха, те разказваха преживяното от деня на Джак. Той слушаше и се смееше на детето, когато от вълнение не можеше да опише случилото се. Нали е само на 3.

- Радвам се, че се чувствате добре! Мислех аз да ви разведа, но и така е добре - въздъхна!

- Имам много работа и почти нямам време дори за едно бързо хапване на обяд. Е, това ще се промени след време. Поне се надявам!

   Но нещата не се промениха. Напротив! Всичко беше както преди, дори по-зле. Случваше се да се обади, че ще закъснее. После, че няма да се прибере, а след време дори спря да се обажда.

Натали знаеше причината и не спираше да се измъчва, особено след онази прекрасна нощ в старата им къща. Тя копнееше за него, да я докосва, да я целува така страстно, че тя да потъва в забрава. Плачеше и се измъчваше! Питаше се защо... защо той постъпваше така с нея?

С какво го е заслужила? Къде е сбъркала, че да се поправи? Защо трябва да търпи тази тиха болка? Защо??...

 Така се изнизваха дните - съжаление, огорчение, отчаяние! Искаше и се да избяга, но не можеше заради детето. Тя бавно умираше и се надяваше, че това скоро ще свърши.

Есента дойде, а след нея и зимата! Бети вече ходеше на градина и Натали се почувства още по-самотна. Искаше да промени нещата, да направи нещо с живота си, да сложи на място всичко и най-вече да прати по дяволите Джак, работата му и всичките му извинения. Трябва нещо да направи и да продължи напред. Винаги се оправдаваше с детето, но то и без това нямаше баща. Поне тя можеше да живее нормално, да се върне обратно в старата им къща (как ù липсваше овощната градина), да започне работа и да се грижи за дъщеря си.

Страхуваше се! Макар да жадуваше за свободата си, тя се ужасяваше при мисълта да напусне Джак. Близките и ще бъдат против! Ще кажат, че тя е една неблагодарница, защото всички го обожаваха. Виждаха в него добрия самарянин. Той знаеше как да се държи в присъствието на хората. Да му се зачуди човек!! От страни всичко изглеждаше перфектно. И по думите на всички тя е късметлийка с мъж като него. Никой не знаеше що за човек всъщност е той. Натали би го нарекла "егоистичен, надут кучи син." Нараняваше я, без да му мигне окото. Търпението ù беше към края си. Защо и подаваше трохи от любовта си, ако въобще я имаше?

Навън заваля първият сняг и Бети чакаше с нетърпение да излязат. Всичко беше побеляло!

Зимата рисуваше своята картина.

Тръгнаха за детската градина и малкото същество, сгушило се в шейната, не спираше да се смее.

Очите ù се разшириха от удоволствие, когато видя отрупаните борове в парка.

- Мамо виж, виж...

Натали спря и се загледа в дърветата. Те бяха наистина красиви.

След като остави Бети, тя се запъти към централния магазин да пазарува за празниците. Беше си водила бележки за всичко необходимо. Обикаляше рафтовете и се почувства някак спокойна.

Докато преглеждаше списъка, чу мъжки глас зад себе си.

- Здравей, Натали!- тя се обърна и видя усмихнатото лице на съседа си.

- Здравей, Робърт! Голямото пазаруване започна. Ти сам ли си? Къде е Рая?

- О, не искаше да излиза в този сняг. Не обича зимата, затова аз пазарувам. Дано не забравя нещо, че ще има да мърмори... - каза той и се засмя с глас на думите си.

- Ето за това винаги съм подготвена - усмихна се и показа списъка.

Те продължаваха да слагат продукти в количката, докато и двамата не посегнаха към последната кутия корн-флейкс. Задържаха я с ръце и се погледнаха.

- Вземи я ти!- Робърт леко погали ръката ù.

- Не, не! Ти я вземи! Нали не искаш да ти ...ъъъъ, как беше? А, да "да ти мърморят".

- Добре, ще се реванширам. Обещавам!

При тези думи тя потръпна. Мразеше да чува обещания. Джак винаги използваше  тази дума и винаги я нарушаваше.

- Какво има, Натали? Къде изчезна усмивката ти! Извинявай, ако аз... - замълча!

- Всичко е наред, наистина!

Той ù помогна да качат торбите в колата, като не спираше да я гледа. Тя усети погледа му и се почувства странно. Винаги се беше чудила какво ги задържа заедно с Рая. Бяха твърде различни. Никога не излизаха заедно. Въпреки 10 годишния им брак, нямаха деца. Рая сама ù бе казала, че не иска деца. Интересуваше я само кариерата ù. Беше актриса! Е, не особено известна, но все пак...

Натали отърси глава, за да прогони мислите.

-Е, благодаря ти, Робърт! Ще се видим... Довиждане и поздрави Рая - тя побърза да тръгне, защото се изкушаваше да срещне погледа му. Той бе много привлекателен мъж. Тя забеляза това още когато се запознаха. За първи път тя харесваше някой друг и това я плашеше.

  -Почакай, Натали! Трябва да ти кажа нещо. Ти... Ти си...

- Недей, Робърт! Не трябва да казваш нищо. Повярвай ми, така е по-добре.

- Но аз трябва да ти кажа... държа го в себе си още от мига, в който се запознахме. Не спирам да мисля за теб и се боя, че щом ти кажа, ти ще ми обърнеш гръб. Страх ме е да не те изгубя, преди да съм те имал. Страх ме е от това, което изпитвам и не знам дали ще мога да го преборя! Само ме изслушай и след това си върви. И ако ти... -той  замълча. Гласът му трепереше, ръцете също.

Натали беше объркана. Искаше да остане, но разумът надделя и тя си тръгна. Той остана и дълго се взира след нея. В главата и душата му бушуваха бури. Уплаши се! Дали бе изгубил??

През целия път до вкъщи Натали не спря да мисли за всичко, което се случи. Нещата, които Робърт каза, погледа му изпълнен с копнеж, страха изписан върху лицето му...Тя не остана безразлична след преживяното. Връщаше се отново и отново към всичко. Разкъсваше се между това, което искаше и това, което трябва. За втори път и се случваше да избира. Дали да се спусне в дива и страстна връзка, или да забрави и да продължи да живее както досега.

Харесваше Робърт, дори повече от това! Нещо в него я караше да потръпва и всеки път, когато се виждаха, тя усещаше погледа му.

Същата вечер Джак не се прибра! Обади се с най-тъпото извинение - "колата му се развалила".

За Бога!! Нима бяха изчезнали такситата в този град? Всичко беше ясно! Нещата никога няма да се оправят. Той пак щеше да се прибере с някакъв подарък или пък цветя и щеше да се впусне в куп обяснения... Тя щеше да усети аромата на женски парфюм върху ризата му...

Да затвори очи, да преглътне болката и да се прави, че всичко е наред... Но край!!

   На сутринта, когато той се прибра, Натали събра кураж и хвърли ризата му в лицето.

Той я погледна втрещено.

- Купи ù като моя парфюм! Така поне няма да усещам вонята на изневярата ти. Не мога повече! Трябва да сложим край! Ти никога няма да се промениш! Защо Джак? Защо?... Какво не мога да ти дам? Какво не достига в отношенията ни? Кажи ми, долен кучи сине?... Говори с мен!... Погледни ме и ми кажи къде греша. Колкото и да ми е неприятно, кажи поне да съм наясно... Всеки път търся причината в себе си и, Бог ми е свидетел, не я намирам! Години наред чаках нещо да се промени. Преглъщах всяка твоя изневяра и се самозалъгвах, че аз съм виновна.

Нещо в мен те отблъсква. Кажи какво? Ще се опитам да го променя. Или ти винаги ще постъпваш така? Ти си...  - не се сдържа и се разплака. Не вярваше, че беше казала всичко това. Той също не вярваше. Гледаше я, държейки ризата в ръце, без да помръдне. Трябваха му минути да осъзнае положението. Тя беше като разярена лъвица! Никога не беше я виждал такава. Шокиран, отвори уста, но думите останаха не казани.

Облече чиста риза, взе си папката и тръгна да излиза. Спря се! Обърна се и след миг каза:

- Надявам се, когато си дойда, да бъдеш в по-добро настроение! Мисля, че си се преуморила покрай подготовката покрай Коледа и не знаеш какво говориш!? Аз ще се направя, че нищо не съм чул и ще оставя нещата така. Съветвам те да направиш същото.

Изгледа я от глава до пети и излезе. Натали побесня! За първи път се осмели да направи нещо, а той дори не се опита да ù обясни. Остана бездушен към нейното страдание. Що за човек би постъпил така? Нима не го трогна с думите си?

Той вече знаеше, че беше събудил злобата и отвращението в нея!

Натали изми лицето си, оправи косата си, облече сини джинси и пуловер и излезе. Трябваше да отиде някъде. Усещаше, че се задушава в тази къща.

Стигна до парка и се загледа в отрупаните със сняг дървета. Вятърът се засилваше и навя снежец в лицето ù, но тя не усещаше студа. Само дишаше тежко, сякаш въздухът в гърдите ù свършваше. Въпреки лошото време, седна на една пейка и се загърна с палтото, като затвори очи и се отпусна.

Имаше нужда да сподели, да кажи на някого, но тя беше сама. В пълния смисъл на думата.

Така постоя известно време, докато започна да усеща студ по тялото си. Стана и забърза за вкъщи. Трябваше да приготви вечерята за Коледа. Нали от нея се очакваше да бъде перфектна за всичко. Не може точно сега да показва слабост. Не и заради детето. Бети с нетърпение очакваше Коледа и подаръците, които ще получи. "Да върви по дяволите Джак и всичко друго!" - каза си мислено и забърза.

  Всичко беше идеално подредено на коледната маса. Имаше време да вземе гореща вана, преди той да си дойде. Остави Бети да гледа детски филм и се потопи във водата. Часовникът отмери 6 и тя бързо излезе от ваната. Облече черна рокля, която подчертаваше фигура ù.

Прибра косата си на кок и сложи колието от перли, като завършек на всичко идеално.

Щом влезе в детската стая, Бети възкликна.

- Мамо, толкова си хубава!

- Благодаря, съкровище! Ти също си прекрасна! Хайде да седнем на масата и да чакаме татко. Той всеки момент ще си дойде. Съгласна ли си?

Те зачакаха, но времето вървеше и той закъсняваше. Натали започна да нервничи. "Няма да ти позволя да съсипеш и малкото радости на детето." - помисли си тя и погледна с нежност към дъщеря си.

- Мамо, гладна съм и вече ми се спи! Може ли да започнем без татко?

- Разбира се мила, сега ще ти сервирам.

Тя трепереше от яд, не можеше да повярва. Дори и сега не можа да се прибере при тях.

   Сложи Бети да си легне и си наля чаша вино. Имаше нужда от питие! Де да можеше да удави мъката и да забрави!

Седнала на канапето пред камината, тя почти се унасяше, когато телефонът иззвъня. Събра цялата си енергия и когато вдигна слушалката, без да дочака да чуе кой е, тя се развика.

- Как можа да постъпиш така точно на Коледа? Бети те чака, докато заспа на масата. Ах, ти... Чудовище такова...

- Натали, почакай! Какво става? Аз съм, Робърт! Исках само да ви честитя празника, затова се обаждам, но явно в неподходящ момент. Извинявай! Какво се е случило? Кажи ми, Натали!

Тя се ядоса на себе си. Не можа ли да изчака и да разбере кой е? Горкият човек! Сега той знаеше, че зад привидно идеалното им семейство се крият грозни истини. Тя прехапа устни.

- Робърт, извинявай! Няма нищо, всичко е наред. Аз просто те помислих за друг и...

- Къде е Джак? Няма ли го? По дяволите! Ти добре ли си? Идвам... ти само почакай...

   Той затвори слушалката и бързо взе якето и ключовете и излезе. Искаше да стигне бързо. Знаеше, че тя има нужда от приятел. Изруга по адрес на Джак и се затича. След минути вече звънеше на вратата.

Натали го покани и след като той влезе, тя избягваше погледа му. Не искаше да види срама ù. Или да види в неговия поглед копнежа му.

- Нямаше нужда да идваш, Робърт! Аз и детето сме добре. Просто той...

Тя не знаеше какво да каже. Една част от нея искаше да му разкаже, да излее болката, дори ако ще и само да поплаче на рамото му. А друга част от нея искаше да скрие истината.

Бореше се със себе си! Искаше да постъпи правилно.

Робърт се приближи до нея. Повдигна ù главата и изтри с палец сълзите ù. Това ù бе достатъчно и тя зарови лице в шията му и даде воля на риданията си.

- Поплачи си, мила, ще ти олекне! Знам всичко! Знам за този негодник! - тя вдигна глава и го погледна уплашено. Откъде можеше да знае? Той я прегърна още по-силно. Тя също уви ръце около вратът му. Усетил нейната нежност, не се сдържа. Отдалечи я от себе си, после пак я прегърна. Взе лицето ù в две ръце и нежно докосна устните и с пръсти. Целуна я! Като прокара език в устата и това засили желанието му. Натали се отдръпна.

- Недей, Робърт! Макар че сега, в момент на слабост, искам да бъда с теб, но утре и двамата ще съжаляваме. Така че... забрави! След всичко, което съм преживяла досега, никога не съм изневерявала.

- Вярвам ти! Но повярвай и ти, че никога няма да съжалявам за това, че се влюбих в теб.

Той я гледаше право в очите нещо, което Джак никога не правеше.

- И... Натали! Никога повече няма да позволя да те наранят. Никога! Ти само ми позволи да бъда до теб и аз ти обещавам никога да не страдаш.

Той я взе на ръце и целувайки я занесе в спалнята. Зави я с меко одеяло и погали косата ù. Беше толкова нежен и искрен, че на нея за миг ù се прииска да остане.

- Сега се наспи добре! Утре ще ти се обадя да те чуя... Не ме гледай така! Желая те повече от всичко, но не така. Не искам да се възползвам от положението. Искам сама да ме пожелаеш.

Тя заспа, преди той да си тръгне. Може би беше изпила твърде много вино! А може би беше спокойна, че все пак има някой, който мислеше за нея.

   Минаваше девет, когато Бети влезе с гръм и трясък в спалнята.

- Мамо, виж какво ми е донесъл дядо Коледа! Нали е хубав? - тя скачаше върху завивките.

- Да, мила! Ти беше много послушна. Ела тук и ми дай целувка! - двете се посборичкаха.

Трябваше да вземе решение! Спомни си думите на Робърт и леко се усмихна. Той наистина изпитва чувства и тя призна пред себе си, че не беше безразлична.

   Към 11 часа Джак се прибра! За него сякаш нищо не се бе случило. Поздрави ги и като взе Бети на ръце каза:

- Стягайте си багажа, отиваме на ски.

- Ура! На ски... тате...

- Аз няма да дойда! Не се чувствам добре! А и не желая да свиря втора цигулка в собствения си оркестър.

- Какво, по дяволите, ти става? Ще дойдеш и още как!

- Не, Джак! Няма! Имам нужда да събера мислите си. А и Бети има нужда да прекара малко време с теб. Не мислиш ли, че поне това ù дължиш?

- Както искаш! Ако размислиш, можеш да дойдеш.

Тя приготви всичко и прегърна дъщеря си да се сбогува.

- Довиждане, съкровище! Забавлявай се и не забравяй да си слагаш шала -  обърна се към него.

- Колко време ще останете?

- Два дни! Ако успея да се освободя още един, ще е добре. Наистина Бети има нужда от мен! Ще ти се обадя, щом пристигнем. До скоро!

   Тя затвори вратата и се свлече на земята. За първи път ще бъде съвсем сама. Никога не се бяха разделяли с Бети и тя усети празнота. Поседя така още минута и стана. Пусна си тиха музика и си наля чаша вино. Отдаде се на размисли и колкото повече мислеше, толкова повече се ядосваше на себе си. На слабостта си да се опълчи срещу всичко. Несъзнателно мислите я отведоха при Робърт. За миг и се прииска да му се обади, но не го направи. Заспа на канапето. Събуди се към полунощ. Сложи още едно дърво в почти угасналата камина и се загледа във

въглените. Какво да прави? Самотата я убива!...

Прослуша съобщенията на секретаря, че са пристигнали. Взе телефона и набра номера на Робърт. Даваше свободно! Може би беше заспал!? В момента, в който затваряше, се чу глас:

- Моля?.. .Ало?... -чуваше се само дишане.

- Натали, ти ли си? Кажи нещо, моля те?... Побърквам се...

- Здравей! Събудих ли те?

- Не... не, разбира се! Не мога да заспя. Как да заспя, когато мисля за теб... Случило ли се е нещо? По-добре не казвай нищо. След малко съм при теб - те затвориха слушалките и за миг и двамата останаха неподвижни.

През целия път Робърт се питаше дали не се бе случило нещо. Звънна на звънеца. Тя отвори вратата и се хвърли в прегръдките му.

- Спокойно! Тук съм! Какво става? Къде е Бети, а Джак?..

Те седнаха на канапето и тя му разказа всичко. Искаше най-после да свали бремето, което носи. Може би Робърт не беше най-подходящият човек, като се имат в предвид чувствата му, но може би бе идеалният.

Той докосна рамото ù! После отметна косата и назад за да открие лицето ù. Загледа се в очите ù, в които се четеше болка, страх и копнеж. Придърпа я към себе си и силно я прегърна.

Тя не се отдръпна! Напротив! Погледна го и прошепна:

- Целуни ме! Моля те, целуни ме!

- О, Натали! Скъпа... така силно да те желая! Толкова си нежна, така хубава, че аз не знам...

Той я целуна! Първо нежно, после силно със страст. Дишането им стана тежко! Ръцете им започнаха да се търсят и да изучават всяка част, която докосват. Те отвориха очи, сякаш да се уверят в това, че е реално. Продължиха да се целуват! Той я взе на ръце и я положи да легне.

С една ръка галеше лицето ù, а с другата развърза колана на халата ù. Разтвори го и погледна идеалното ù тяло. Плъзна ръка по него и пак я целуна.

- Прекрасна си!

- Не говори! Желая те, Робърт!

- Да, мила... и аз!

Той се намести до нея и с коляно разтвори бедрата ù. Ръцете му докоснаха гърдите ù. Пръстите му направиха кръг около зърната и те се втвърдиха. Той ги целуна! Навлажни зърното ù с език и тя изстена. После слезе надолу по корема, целуна пъпа и продължи към бедрата. С една ръка докосна нейната женственост и усети желанието ù. Намести се върху нея и бавно проникна. Телата им намериха своя ритъм и те станаха едно. Натали стенеше и забиваше нокти в плътта му.                          

Беше стигнала до самия рай. После забързаха, сякаш знаеха кога другият е готов, и заедно стигнаха до края. Продължиха да лежат така още малко, после той се отмести леко встрани, като дишането му бе още тежко. Тя все още се наслаждаваше на удоволствието, което бе изпитала. Каква разтърсваща любов!

- Ти си прекрасна! Толкова си мека и топла, така завладяваща и всеотдайна...Благодаря ти!

- Аз ти благодаря! Може би ще ми се смееш, но никога до сега не съм изпитвала нещо такова и не искам да си мислиш, че....

-Шът... тихо! - сложи пръсти върху устните и целуна нослето ù.

- Всичко е наред! И двамата го искахме... Аз ти обещах, че никога няма да те нараня. Сега повече от всичко съм сигурен в думите си. Повярвай ми!

- Вярвам ти, Робърт и това ме плаши! Какво ще правим? Как ще продължим напред? Не искам да се разделяме!

- Няма! Аз ще се погрижа за всичко, ти само се успокой. Когато се върнат, постави картите на масата. Натали, послушай ме! Не можеш вечно да отлагаш. От това страдаш не само ти. Помисли за Бети, за себе си и дори за мен...

- Прав си, вече няма връщане назад - тя се сгуши в него, преди да се разделят.

   Следващия ден тя прекара в почистване на къщата. Привечер Бети се обади да каже, че утре се връщат. По гласа ù разбра, че много ù е липсвала и се почувства тъжна.

Наближаваше почти 8 часа, когато всичко бе сложено в ред и тя взе гореща вана. Вечеря и заспа така спокойна и непробудно, че...

На сутринта, когато си наливаше кафе в голяма чаша, Джак и Бети се прибраха. Тя не изпита ни най-малки угризения пред него. Зачуди се на спокойствието си.

Целия ден прекара с Бети, а Джак работеше нещо в кабинета си. След вечеря тя сложи дъщеря си да спи и слезе при него. Загледа се в профила му, в косата му и забеляза няколко бели косъмчета на бакенбарда му.

- Искам да се разделим!? - каза, без много да му мисли. Той я погледна озадачен.

- Нима! И кога стигна до това решение? Не е ли достатъчно това, което правя за теб?

- Какво правиш за мен, Джак?... Лъжеш ме, изневеряваш ми, нараняваш ме... Това правиш за мен. Ако за теб е малко, давай... направи още! Само че вече не ми пука. Нищо и никой не могат да ме накарат да остана. Женени сме от колко? Шест- седем години... Толкова дълги ми се видяха, че се чувствам стара. Докога? Или за какво? Та ти вече и малкото уважение и достойнство ги смачка. Размаза ги с крак и се изплю отгоре им - тя каза всичко това на един дъх и успя да запази самообладание. - Какво ми остана Джак? Нищо!... Ти ми отне всичко, това е! И не казвай нищо, защото знам всяко твое лъжливо извинение.

- Къде ще отидеш? Помисли ли за Бети?

- Ще отида на вилата на чичо, докато се устроя някъде. Не бих останала с теб под един покрив и ден повече. А що се отнася до Бети... - замълча за миг. Не беше сигурна дали постъпва правилно за нея.

- Що се отнася до нея, тя и без това рядко те вижда. Така че ще я посещаваш, когато имаш възможност. Няма да те спра!

След това тя отиде в детската стая и остана там до сутринта.

   Снегът продължаваше да вали, но въпреки това не беше студено! Натали обожаваше да се разхожда по снега. Обичаше да чува хрупането му под краката си. Да стъпи там, където снегът беше недокоснат. Да вземе в ръка шепа от бялото чудо и да го гледа, докато се разтопи от топлината на дланта ù. Загърна палтото си и тръгна към навеса на чичовата вила, за да донесе дърва. След пристигането си тя намери вътрешен покой. Никога не е била така добре! Само вечер, когато Бети заспи, тя изпитваше желание Робърт да е при нея. Така и не му се обади да му каже къде отива. Не искаше да му бъде в тежест. Той бе достатъчно добър, за да покаже (положи) необходимите грижи. Тя не искаше това. Или поне засега се чувстваше добре сама.

Бети отдавна спеше, а Натали четеше един стар роман на Сандра Браун, когато на вратата се почука. Тя подскочи, ослуша се и когато се повтори почукването, вече се уплаши. Можеше да бъде всеки. Отиде до вратата и тихо попита: "КОЙ Е?"

- Натали аз съм, Робърт! Отвори, докато не съм станал на висулка - сърцето ù заби лудо. Това бе нейният любим. Мъжът, когото тя обичаше. Този, който и обеща и спази обещанието си.

Тя отвори и видя как той изтупа снега от якето и се усмихна.

- Открих те! Боже, ти си добре! Ела тук, нека те прегърна. Скъпа... защо не ми се обади? Защо ме остави сам, без да знам къде си? Уплаших се, че никога вече няма да те видя! - гласът му трепереше от вълнение.

- Как ме откри?

- Видях чичо ти да пазарува като за цяла рота и го чух да казва, че има гости във вилата. Събрах 2 + 2 и ето ме тук! Никога не прави така повече! - той я погледна косо, после се усмихна като видя "физиономията ù".  Прегърнаха се!

- Благодаря ти!

- За какво, мила?

- За това, че си тук!

- А къде да бъда?... Ти си жената, която обичам! Аз ти обещах и никога няма да наруша обещанието си.

- Никога ли?

- Никога!