alexgrau
72 результатов
Нямам представа, защо те обичам...
Но е толкова хубаво да мисля за теб!
Колко е лесно да вярвам в мечтите.
Колко са близо звезди и небе!
Нямам представа, но все се усмихвам. ...
  576 
Казват, че когато боговете искат да ти вземат ума, те обричат да се влюбиш. Любовта не зависи от времето, зависи от хората и ако не си обичал, значи не си живял. Тя започва, когато заради друг си готов да измениш на себе си. Да виждаш чудо, невидимо за другите. Тя е и чудото, което променя хората бе ...
  388 
Често чувам за себе си, че съм странна и честно казано, това ми харесва. Да си странен, означава да си различен. Никога не съм се стремяла да подражавам на някой, без значение кое е той и какво място заема в обществото.
Странна съм, защото харесвам ясните ситуации. Харесва ми да знам къде стоя аз и ...
  794 
Знаеш ли, защо искам да сме си двамата? Иска ми се да мога да ти обясня, а в същото време в главата ми е някак разхвърляно.
Понякога се питам, дали е правилно!? Не знам, за Бога! Само знам, че няма да е лесно. Ще се караме, ще спорим, ще си мълчим, ще се сдобряваме. Но вместо да говоря с всеки друг, ...
  908 
***
Има хора, които държим близо до сърцето си, като стряха, като сила, като утеха. Хора, за които си струва всяка борба, всяка сълза, всяка усмивка, всяко пробуждане. Хора, без които животът би бил сянка, път без цвят и посока.
Има хора, за които не достигат думи...
Има присъствие, което звъни тихо в д ...
  827 
Усмихвам се, щом видя, че задаваш се зад ъгъла на жилищния блок.
Сърцето ми препуска, сякаш състезава се в последна обиколка в тоз живот.
Не ми е смешно, даже ми се плаче, че имам те за миг и после даже,
не се обръщаш за да видиш колко страдам….
И всеки път, във мен се къса всичко! Сърцето ми, на хи ...
  647  11 
Искам да ви споделя, какво ми се случи на 31.12.2014 г.
На работа съм до обяд. Разбира се, нали е празник!? Пуснала съм си тихо музика. Нахлупила съм на главата си една от онези червени шапки с бял пискюл, та да ми е празнично. Коледните лампички светят в такт с музиката. В магазина е топло, а на въ ...
  954  11 
Ти тръгна си толкова бързо.
Няма те вече при нас.
Остави във мъка душата.
Остави ни всички без глас…
Липсваш ми! ...
  589 
Вяра…
Вяра ли, искате? С нея ще продължите смело напред.
Надежда…
Надежда ли, търсите? Всеки нуждае се да я има поне за ден.
Любов… ...
  895 
Казват, че животът е низ от възходи и падения…
Докато сме млади не ни пука, но когато времето ни поочука, друга песен пеем и плачем вместо да се смеем!
Вероятно, много не биха се съгласили с мен, но все пак аз ще изкажа мнение. Ето, например социалната мрежа „ фейсбук“ е място, където познати и непо ...
  1781 
Когато те погледна, от очите ти ми се усмихва живота. Когато си тръгнеш, ме обгръща самотата. Сякаш земята се отваря и ме поглъща цяла…
Преди да те срещна нямах нищо, което да обичам! А, сега? Ти си мечтите ми, другата ми половина. Светлината в нощта, топлината на тялото ми. Ти си живота, едно ново ...
  1302 
Митко вече е голям, раницата стяга.
Молив, гума, химикал и тетрадка бяла.
Батко гледа го през рамо, малко му се мръщи.
Пак ще става сутрин рано, ще му липсва вкъщи.
И на Митко и на Ванко много им се иска. ...
  817 
Малката Деси, книжка с приказки донеси!
Баба да и почете за непослушното петле.
Баба книжката разгърна, бързо Деси тя прегърна.
И зачете ред по ред за бедите на петлето,
дето сутрин рано с песен буди в шест детето. ...
  716 
Пиша ти, мила приятелко! Да те попитам „как я караш“!?
И да ти кажа, мила приятелко, без него как оцелявам.
Навярно и ти си изстрадала от живота, от тежкото бреме.
Навярно и ти като мен, понякога душата ти стене.
С неволите в дните се справям. Трудно, но бутам ги някак… ...
  1264  12 
За теб:
Прегръщам те, а сякаш прегърнала съм камък,
безмълвен и студен си ти.
Погледът ти до вчера ме изгаря,
а днес отхвърли любовта ми настрани. ...
  726  16 
Той спря двигателя на колата и зачака. Бяха се уговорили до пет минути да излезе, а времето сякаш беше спряло.
Денят бе от онези снежните, които тя обичаше. Кристина отвори вратата на жилищния блок и погледна нагоре. Снежинките падаха по лицето ѝ и се топяха. Усмихна се и побърза да нахлупи шапката ...
  2665  16 
Любовта е живот! Остави сърцето да те води. То шепти, така че слушай го внимателно. Любовта се усеща дълбоко в душата, завладява съзнанието и мисълта… Веднъж обичал ли си, светът вече не е същият.
Ангелите я наричат небесна радост, дяволите я наричат адска мъка, а хората я наричат любов. Казват, че ...
  2293 
С трепет чакам Коледната нощ, домът ми е отрупан в разкош.
И коледна звезда блести в елхата, подаръците всеки чака.
Но аз не искам нищо купено с пари, а само мъничко Надежда…
И моля се, Господ да ми подари здраве и щастливи дни!
Днес питат ме: „Какво си пожелавам?“ Усмихвам се и ръка подавам! ...
  722  12 
Тук съм, под короната на вековния дъб.
Опряла гръб на стеблото му, затворила съм очи…
Вдишвам дълбоко аромата на цветята,
а вятърът развява косите ми.
Долавям ромоленето на ручея, ...
  757  11 
- Добро утро, господин Мартин! Съобщенията и кафето ви, както винаги.
- Добро и на теб, Марта! Благодаря! Какво бих правил без теб? – усмихна се и влезе в кабинета.
Габриел Мартин беше преуспял млад мъж, собственик на спортен вестник. Преди повече от 6 год. посети нашето Черноморие и се влюби от пръ ...
  991  29 
Защо ли оставих се на течението?
Отново и отново да ме бутат в калта.
Безмълвно да гледам как плюят отгоре ми,
без право на избор да се защитя.
Ще кажете всички: ...
  1213  22 
В утрото пристъпвам с тихи стъпки.
Докосвам нежно твоето лице.
Любувам се, не искам да те будя.
И сгушвам се до теб, до твоето сърце.
И мисли ме връхлитат като буря, ...
  2253  36 
Наближава пет сутринта и Яна запали осветлението в стаята. Време беше да изпие кафето си и да поеме отново към малкия павилион, където продаваше цветя.
Беше тежка зима, но тя не се отказваше да прави букети и да се усмихва на хората, които спираха макар и само да се полюбуват на красотата на цветята ...
  1738  26 
Нямам муза за писане…
Питате ме защо не напиша някоя история, а се ровя в интернет и си губя времето. Е, ще ви кажа. Защото нищо не ми идва в главата, бе хора. История! Каква история? Мозъкът ми отказва. Зациклила съм на едно място. Тръгна ли напред, взема, че се препъна. Това е! Няма вече да пиша. ...
  2074  32 
Отново те прегръщам, дъще. Усещам мъничкото ти сърце.
След много месеци раздяла сега държа те в моите ръце.
Знам, бързо времето ще мине, отново ще заминеш ти.
Но няма по-голяма радост - на празниците да не сме сами.
Молитвата ми беше чута, сбъднаха се моите мечти. ...
  1256  34 
До теб съм, мили, не тъгувай!
Знам, трудно ти е... случиха ти се беди.
Силен си, ще издържиш.
Ще минеш през всичките неволи,
има какво да те крепи. ...
  6743  39 
Прекрасно е, когато си обичан!
Поглеждаш на света с грейнали очи.
И всяка трудност с лекота приемаш,
не може тя да те сломи.
Защото има някого до теб, ...
  8719  41 
Нощта отдавна бе спуснала черното си було. Студеният вятър бръснеше лицето на Горан, който се прибираше след работа. Вдигнал яката на шубата, си тананикаше, къде от студ, къде от задоволство, че утре ще ходи на лов. Обичаше лова! Това бе малкото, което си позволяваше. Доставяше му удоволствие да ход ...
  1774  32 
На зелената полянка,
излежава се мецанка.
Покрай нея две мечета,
се боричкат с крачета.
И побутват с муцунка всяка теменужка. ...
  3172  35 
Всяка вечер, щом си ляга малкият Огнян,
чаша мляко му се дава, да расте голям.
Все се сърди, че му казват „малчуган“,
а пък той се перчи - вече бил голям.
Приказки чете му мама, да се отнесе ...
  836  32 
Живеем в свят, изпълнен с тъга.
Свят, пълен с корупция, убийства.
Как искам с нещичко да допринеса,
да има мир в моята родина.
Безсилна съм, това го знам! ...
  938  33 
Няма да ви разказвам красива любовна история. Нито някоя измислена, а такава истинска! В друг разказ бих започнала с описанието на природата или забележителност, но тук ще разказвам направо.
Навремето бяха петчленно семейство (майка, баща и три дъщери), но животът си тече и всеки поема по своя път. ...
  1309  19 
Бъди до мен, когато плача!
Изтрий сълзите ми с целувки.
За да усетя, че още съм желана,
да ме стоплиш с милувки.
Бъди до мен, ...
  2391  30 
А как така, до вчера беше лято?
А днес е есен и навън вали!
Бавно капеха листата...
И в този миг за теб сърцето ми трепти.
А как така, до вчера беше лято? ...
  844  26 
Развиделяваше се! Пропяха първите петли. Долавяше се тропането от каруца. Животът на село започваше в ранни зори и Елена се пробуди от шума навън. Потърка очи и събра сили да стане. Беше бременна в края на осмия месец и с всеки изминал ден, все по-трудно се движеше. Бременността й бе тежка, но тя по ...
  1299  20 
В момента, в който застана пред вратата на любимия, той разбра какво се бе случило. Прегърна я силно и макар да искаше да каже хиляди неща, запази мълчание. Просто я държеше в ръцете си и пожела да остане така още миг.
На другата сутрин Вики не можа да се ориентира в обстановката. Излезе навън и го ...
  1062  19 
Виктория беше на 18 години и се бе превърнала в красива жена. Привличаше внимание от всякакви възрасти, но не се възгордя. Вниманието на хората дори я притесняваше.
Беше месец септември и всичко в природата говореше за настъпването на есента. Дните бяха все още топли, но утрото и нощите – студени. Н ...
  949  13 
Утрото беше топло, макар да бе едва 9 сутринта. Тази част от годината винаги е било горещо. Нямаше никакъв полъх. Въздухът беше топъл и тежък. Очертаваше се сухо лято.
Къщата беше малка, едноетажна и от улицата се виждаше само покривът и малка част от прозорците. Всичко бе покрито от лозови листа и ...
  968  17 
Ще взема шепа радост от децата,
звезден прах от нощното небе.
Песента на птичките в гората,
перла от безкрайното море.
Това ще бъде твоята награда ...
  2494  41 
Ще ви разкажа една история! С годините е малко избледняла, но силните моменти ще останат в съзнанието ми, докато съм жива.
Месец декември е. Зимата на 1982 година бе тежка. Толкова сняг не бе валял повече от 40 години (разказват по-старите хора). Малка къща в центъра на селото бе затрупана в преспи ...
  1083  23 
Предложения
: ??:??