Барманът в полупразното лоби на един от най-реномираните хотели в града полираше отегчено чашите, когато влезе мъж на средна възраст в изискан костюм и седна директно на бара.
- Водка с кола и много лед, моля.
Можеше да бъде взет за банкер, или брокер, ако не беше разхърляната му, по-дълга от обичайното посребряла коса, още по-бялата му триднева брада, но най-вече обеците и сребърните пръстени по ръцете. Със сигурност криеше някоя друга татуировка под дрехите по поръчка. Може би беше в киното. Не, кинаджиите влизаха с гръм и трясък, а този не парадираше с показност. Или пък писател. Не, прекалено скъпарски беше облечен. Бармана нямаше време за повече размишления и подаде поръчката на клиента.
- Като влязохте бях готов да се обзаложа, че ще поръчате бърбън, или поне дванайсетгодишно уиски ...
Явно знаеше как да завърже разговор с клиенти. Не само заради бакшиша.
- На такъв ли Ви приличам? ... Всъщност вече почти не пия, това е по-скоро опит да си спомня младежките години, когато нямахме ...