31 мая 2011 г., 21:44

Винаги себе си 

  Проза
856 0 5
1 мин за четене

Аз съм усмихната, нищо, че в живота ми има не малко пречки и трудности. Упорита съм, нищо, че някои от целите ми се постигат твърде трудно. Отнемат твърде много време, но вярвам и знам, че ще се докосна до тях. Позитивна съм, нищо, че в днешната реалност се налага да бъдеш реалист. Аз живея с мисълта, че всяко нещо е чудо. Някаква магия, която вирее около нас. Вярвам в красотата. Тя е навсякъде и във всеки. Най-често се крие в малките неща, които не всички хора знаят как да оценят.

Животът е прекрасен. И не го казвам, защото всичко около мен изглежда идеално. Напротив! Не е, но аз се радвам, че имам шанса да живея, а щом днешният ден ми е подарен, значи все пак имам възможност да променя много от случващото се.

Не се отказвам лесно и никога не се предавам. Животът е един удивителен учител и аз съм възхитена от доказаната му репутация. Неведнъж съм падала. И аз съм плакала. Неведнъж най-важните хора за мен са си тръгвали, по една или друга причина. И аз съм предавана, но и аз предавах. Не се срамувам да го кажа. Не съм безгрешна, но се научих от грешките си и няма да ги повторя. Невинаги съм постъпвала правилно, затова пък животът ми го върна по много други начини. Но аз оцелях, когато болката беше убийствено силна. И оцелях, когато животът бе изгубил смисъл. И оцелях, когато останах сама, предадена, излъгана и разрушена вътрешно.

Аз вървях по пътя на трудностите, който всички останали дори не познаваха. Станах и сега продължавам все напред, защото съм силна, борбена и смела. И ще посрещна утрешния ден с усмивка, каквото и да става, защото животът ни е най-големият подарък и е наистина прекрасен.

© Лилия Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??