Ти, ти си виновен. Ти ме направи такава. Ето, силна съм. Нали на това ме учи - да не споделям чувствата си. Да не плача за нищо! Защо не съм щастлива? Сълзите в мен напират, но както ти ме учи - никога те не прекрачиха границата. Нито веднъж не са ме помислили за момиче с проблеми. Те винаги знаеха, че ще се усмихна чаровно. И ето, прекрачвам прага на моя дом и слагам маската. Влизам в шумния бар, виждам познати лица и както ти ме учи - моят смях пак избухва! И след бурното щастие се прибирам и осъзнавам, че пак съм сама. Никога не съм показвала болката си. Никога те всички не разбраха, че моят смях е фалшив. Стоя в тъмното сама и мисля за отминалата вечер, в която отново никой не разбра, че моето истинско Аз е някъде далече. Те никога няма да видят сълзите ми - та нали ти точно на това ме учи. Вече ме е страх дори от себе си. Поглеждам в огледалото и виждам съвсем различен човек от този, който бях. Вече нищо не е истинско. Ти ми казваш "Добре дошла в истинския свят". Но аз вече не вярвам в теб и в твойте думи. Не всичко е бяло и черно. Не всичко е сиво. Вярвам, че има и истински хора. Знам го! И вече щом изляза навън, искрената усмивка ще се върне на мястото си и не всичко ще е илюзия!