11.11.2009 г., 20:21

Виновникът си ти!

1K 0 1
1 мин за четене

 Ти, ти си виновен. Ти ме направи такава. Ето, силна съм. Нали на това ме учи - да не споделям чувствата си. Да не плача за нищо! Защо не съм щастлива? Сълзите в мен напират, но както ти ме учи - никога те не прекрачиха границата. Нито веднъж не са ме помислили за момиче с проблеми. Те винаги знаеха, че ще се усмихна чаровно. И ето, прекрачвам прага на моя дом и слагам маската. Влизам в шумния бар, виждам познати лица и както ти ме учи - моят смях пак избухва! И след бурното щастие се прибирам и осъзнавам, че пак съм сама. Никога не съм показвала болката си. Никога те всички не разбраха, че моят смях е фалшив. Стоя в тъмното сама и мисля за отминалата вечер, в която отново никой не разбра, че моето истинско Аз е някъде далече. Те никога няма да видят сълзите ми - та нали ти точно на това ме учи. Вече ме е страх дори от себе си. Поглеждам в огледалото и виждам съвсем различен човек от този, който бях. Вече нищо не е истинско. Ти ми казваш "Добре дошла в истинския свят". Но аз вече не вярвам в теб и в твойте думи. Не всичко е бяло и черно. Не всичко е сиво. Вярвам, че има и истински хора. Знам го! И вече щом изляза навън, искрената усмивка ще се върне на мястото си и не всичко ще е илюзия!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деяна Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...