Костюмът е изгледен, обувките – лъснати, да се огледаш в тях. Само тази кърпичка в джобчето на ревера, как го дразнеше, вратовръзката стегната, като Гордиев възел. Каква досада беше всичко, безброй доклади, печати и документи за разписване. Виж секретарката, поне си я биваше, с това деколте и тези крака до сливиците. Стажантките и те, сладки фиданки, с това тяхното, ,,г-н Пешев”, цена нямат. Само да не го мъчеха тези болки в колената, само да не бе тая проклетата му жена Яница, хем проклета, хем лакома. Като го види само и почва да хлипа, „Мило, какво палто, искам тези обувки, боже, каква чанта!”. Ужас бе направо! Поглади си корема, като си я спомни онази русата стажантка. За една презентация се въргаляха поне два пъти, че и още си иска, досада. А беше забравил за Георги, подмазвач, само дето не му облиза обувките, за да уреди дъщеря му в офис. Мило му стана, биваше го във всичко, кадърен, богат, на висок пост... Само да не беше онази усойница... Пешев, Пешев, гордо звучи, по-добре от ...пешееев. Засмя се и още повече стегна вратовръзката.