19 июл. 2009 г., 14:18

Владимир си отиде (wind2008)

1.6K 0 33

Днес (19 Юли 2009) си отиде баща ми Владимир, когото вие познавахте като wind2008.

През последните месеци вие, приятелите му в сайта, бяхте хората, с които той общуваше най-често (извън семейството ни) и които осмисляхте дните му.

След всяко ново стихотворение той чакаше с нетърпение вашите отзиви, радваше им се и ни ги четеше.

Чакаше с нетърпение кога някой от приятелите му в сайта ще публикува нещо ново, за да пише оценки и коментари.

Искам от името на семейството ни да ви благодаря за радостните емоции, които предизвиквахте в него. Нека си го спомняме - може би не толкова с поезията му, макар че знам, че той имаше почитатели на сайта ви, колкото с доброто чувство, което имаше към всички ни.

 

Александър (син на Владимир)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Хаджидимитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поклон пред паметта му! Няма да бъде забравен!
  • Поклон пред паметта му!
    Всеки докоснал се по някакъв начин до някого пази частица от него и в себе си...
  • Поклон... сега разбрах... светъл и чист човек си и ще си в сърцата ни,
    всеотдайни Влади...С почит!
  • Поет

    В памет на Владимир


    По детски чист и вдъхновен -
    между земята и небето -
    навярно той е посветен
    във тайните на Битието.

    И космосът ефирно-тих
    шепти в сърцето и душата.
    Струящо като светъл стих,
    небето слиза на земята...


  • Поклон пред паметта на този чудесен човек!

Выбор редактора

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...