Влюбен бях...
Седя и се чудя-как се получи това, как съм в това положение.
Как само като ми пишеш смс или ми престои среща с теб,
как се получава това, че всичко в мен се преобръща. Какво става, притеснявам се, изпотявам се и ми става някак лошо, ама от онова лошо, което те кара да полудееш от радост.
Онова, дето отляво на гърдите те разтреперва, какво става с мен?
Как да ти се наситя, като дори ти не знаеш какво става с мен?
Постоянно треперя, нервно потрепвам с крак и постоянно се оглеждам,
май съм се влюбвал досега, ама какво е това? Защо, когато си тръгваш
от срещата ни и виждам гърба ти, аз се разплаквам, защо не искам да те пусна?
Това ли е чувството, което ще изпитвам отсега нататък? Не мога да да стоя
така просто, без знание какво ще се случи, ти не знаеш какво е да съм без теб.
Това ли е истинската обич, или това е болката, която причинява тя?
Вечер стоя и гледам звездите, търся отговора в небето.
Звездите искам да ми отговорят. Всеки път, когато ти изрека името, само се уверявам, колко много те обичам и как устните ми искат да те целунат.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Някой Все права защищены
