Студ, сняг и тук-там черна угар. Накацали в нивата хиляди, може би, гарвани и врани. Сиво, печално, студено, слънцето забулено от облаци, зима. Враните грачеха, като че ли призоваваха някой. Всъщност между тях не се забелязваше нищо особено, освен че огласяха с пискливия си тембър околността, скубеха се и кълвяха нещо в угарта. Една от тях, особено едра и лъскаво оперена, /явно лидер /, ходеше нервно и току клъвваше по главата някой от останалите! Имаше едно дърво до нивата, със сухи клони. На него бяха накацали по-старите и опърпани, но също грачеха страховито. Черно, зловещо, зъзнещо време, зима, отникъде нямаше ветрец. Природата бе онемяла и застинала, само черни врани грачеха на зло.