30 дек. 2014 г., 21:22

Време

781 0 2
1 мин за четене

Време е вече да се възстановят олимпиадите по литература и по математика. Време е вече да се възстанови издаването на вестник „Средношколско знаме“ /може и да не е знаме/ и на списание „Родна реч“. Време е младите да имат избор срещу наркотиците, проституцията, бездуховността и напредването с лакти. Нека всеки министър да бъде определен като маймуна, ако е такъв. И нека всяка маймуна да не става министър или депутат, дори да е разсъблечена.

Време е да се закрият 50 на сто от висшите учебни заведения, които не произвеждат наука. Време е да се пенсионират преподавателите, навършили 70-годишна възраст.

Време е младите да пишат, а да не преписват.

Време е средната работна заплата да бъде 1200 евро, а минималната пенсия – 400 евро.

Време е да живеем.

За всяко нещо иде час.

Нека влезем в този час.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Интересно есе! Съгласна съм с цифрите... Всъщност, наистина трябва да имаме алтернатива и само ние можем да си я създадем!
  • За съжаление на повечето хора им се робува, но не го осъзнават. Те само си съществуват.

Выбор редактора

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...