17 февр. 2009 г., 14:45

Време е 

  Проза » Другие
915 0 0
3 мин за четене

 

Време е...

         Време е да дойдеш и да спреш кръвта от тялото, която цапа дланите  с години...

Време е...

         Да дойдеш - като Божество желан си!

Време е...

         Тез очи прекрасни да ме видят!

Време е...

         Да прелетиш и спреш неволите, посипали Небето ми...

Време е...

Да хванеш Бурята с ръце и да я запратиш в Нищото - там, където аз не съм...

Време е!

         Да свиеш вежди и Морето страшно (искащо да ме удави)

                                                                           да уплашиш...

Време е!

Да извикаш името ми силно, така че да те чуя чак на оня свят...

Време е!

С Дявола да се пребориш и да ме спасиш от тоя Ад - да зная, че те има и да си тъй далечен и невъзможно тъй висок...

Аааххх, аааххх, Любов!

Време е!

         Да скочиш в Тъмното за мен!

         Война да водиш с всичките ръце, дръзнали да ме докосват...

Време е!

Да дойдеш гол, но силен и готов за мен и мойта обич нежна...

         Да дойдеш див и бесен - пръскащ пяна и пръхтящ...

         Един почти Бог - получовек неясен...

Време е!

         Аз плача и зова те...

         Дърпам полите ти божествени и гледам все нагоре - дето

         твоят поглед тихо стене сам...

         Не ме търси ти във високото, а в тъмното на тъмното...     

Там, дето от прахта е трудно ти да виждаш, но по звука на

мислите ще ме познаеш...

Време е!

Да ме хванеш за ръка и да ме влачиш, дори и да не мога да те следвам, защото твоят ход е ход на Бог и трудно ще ми е да те настигам... Освен ако не ми дадеш крила, с които да мога да летя насред високото с теб...

Време е!

Да спреш да стъпваш върху дланите ми, защото все подлагам ги под твойте ходила, за да не чувстваш острото на Пътя...

Време е!

Да спреш да ходиш върху тялото ми, защото то не може веч да диша от твойта тежина, че мъж голям си  и силна е твоята нога...

Време е!

         Да ме целуваш!

         Да ме приспиваш с песен, както искам аз и както искаш ти...

         Да ме завиваш в съня!

Да ми шептиш, когато в треска аз горя тез мили думи за Любов, която съм мечтала...

Време е!

Наведи ресниците надолу - към нозете си и виж как вървиш в цветя, които аз засях в тялото си зарад теб...

Виж как водата, дето мие ходилата ти - извор е в моите очи...

И топлото, дето чувстваш необяснимо в Сърцето си,

                                                                           е моето Сърце!

Време е!

Да станеш щит за тялото ми и да не може ни една стрела да прободе гръдта ми и Сърцето в нея, защото все едно тебе да убие - мъртъв си без живото на Огъня в мен!

Ето ме! Стоя в краката ти - къде ти гледаш...

                                               Къде ме търсиш...

Не там... Не там...

Там ще бъдем двама...

На таз земя, дето мислиш, че съм и че те чакам - за първи път

                                                                           ЩЕ БЪДЕМ ДВАМА!

АЗ и ТИ - ОГЪН ГОЛЯМ - Слънце, което ще роди Земя - Рай за двама!

Затова ти казвам: Не ме търси ти там, а в тъмното на тъмното, защото Раят наш все още няма го...

Тука съм, в краката ти божествени - копнея...

Нямам глас и ръце аз нямам, защото стъпваш в тях и мойта цел е да те пазя от прахта на лошото и рани ти да нямаш...

 

Време е и чувствам края, в който аз ще се простя с живота си, ще се стопя - на тебе ще се подаря и ще станем пак ЕДНА Душа!

 

Аххх, Любов! Мой блян!

Време е...

 

http://www.vbox7.com/play:4a65398a

© Л-Е Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??