2.
В продължение на няколко седмици в Кант течеше оживление. Цялото градско население се изсипа на погребението на принца, бабките проливаха по някоя друга сълза, мъжете завистливо гледаха лъскавите брони на рицарите, а децата, които съвсем не ги беше грижа за принцове и погребения, гледаха с интерес странното шествие и се мъчеха да разберат защо никой не се усмихваше. Най-отпред вървеше магистър Холст, може би най-влиятелният човек в страната след кончината на кралското семейство. До него, увесила нос, крачеше херцогиня Аранд, най-близката родственица на покойния принц, която изненадващо не бе предявила никакви претенции към трона. Следваха ги върволица от политици, съветници, аристократи и разбира се, благородния сър Кавеланд, който изглеждаше съкрушен. За щастие не бе чак толкова съкрушен, че да се лиши от храна и сега шкембето му висеше достолепно, заплашвайки всеки момент да разпори колана на кадифения му панталон. Процесията беше дълга. Всеки бързаше да окаже съболезнованията си, ...