Връзка

(за мен, за хората, които обичам и за Иван)

Наричат го „връзка”... Връзка без чувства, сексуална връзка, емоционална връзка... Така се нарича, защото свързва хората по някакъв  начин... Защото те имат частица от другия винаги... Връзката не е непременно седмиците, месеците, годините, които споделяте заедно като обвързани. Връзката е нещото, което сте, когато сте един с друг, нещо, което споделяте, нещо, което е уникално само по себе си, защото и вие заедно сте уникални сами и заедно по себе си... Аз правя с теб това, това и това и вече сме свързани... Да, заради тези неща... Да, заради кафето, което пием. Да, заради музиката, която слушаме заедно. Да, заради секса, който правим. Да, защото се целуваме... Да, защото се държим за ръце... Да, защото се обичаме по един или друг начин. Да, заради това, че говорим, общуваме, смеем се... Да, имаме връзка... Приятелска, чувствена, гневна, разстройваща, но все пак връзка... Аз съм ти дала част от времето си... Ти си ми дал,а от своето. Ние имаме връзка и противно на всички закони на съвремието това обвързване е за цял живот. Завинаги. Защото преди, сега или занапред сме правили, правим и ще правим тези неща. Заедно. И те ще ни свързват. Моментите. Те ни свързват. Те стоят помежду ни... Понякога ни разделят физически, но винаги ще ни свързват. Затова го наричат „връзка”... Защото независимо дали е нещо, което е било, е, или ще бъде... това е нещо, което не може да бъде изтрито... Нещо, което винаги ще ни свързва. Някъде, някога, някак преплетох себе си с Теб. Винаги ще имаме връзка... Тялом, духом, от разстояние или от близо. Заради всичко. Заради всичко, което ни събира и разделя едновременно. Заради времето. Заради теб. Заради мен. Винаги ще бъдем свързани.