2090 г. Високоскоростна отсечка за наземен транспорт Париж – Лондон. Aртерия 10:
„Премини на автоматичен режим!” Т-образният волан пред Ева изчезна в контролното табло. Прозорците се затъмниха. Коженото кресло потъна удобно назад и надолу. Включи се дежурното осветление. Ева запали цигара. Въздушният филтър изсмукваше пушека с тихо жужене. Отвори книга. Датчиците мигаха безмълвно. Хромираният спидометър закова на 405.
Високоскоростна отсечка за наземен транспорт Париж – Лондон.
Aртерия 10. 130 километра по-напред:
Дървото изглеждаше достатъчно високо. Ако се оттласнеше добре, Леон щеше да тупне зад електрическите огради, които пазеха отсечката от пресичащи животни. В спортния се изучи как да пада меко. Ситуацията, обаче, криеше и други рискове. Някой можеше да го отнесе с 400-500 километра в час. Глайдерите се плъзгаха безшумно върху своите магнитни полета. Аеродинамичните им корпуси намаляваха триенето с въздуха до минимум. Скоростната отсечка беше неосветена. Глайдерите – също. Управ ...