2090 г. Високоскоростна отсечка за наземен транспорт Париж – Лондон. Aртерия 10:

„Премини на автоматичен режим!” Т-образният волан пред Ева изчезна в контролното табло. Прозорците се затъмниха. Коженото кресло потъна удобно назад и надолу. Включи се дежурното осветление. Ева запали цигара. Въздушният филтър изсмукваше пушека с тихо жужене. Отвори книга. Датчиците мигаха безмълвно. Хромираният спидометър закова на 405.

Високоскоростна отсечка за наземен транспорт Париж – Лондон.
Aртерия 10. 130 километра по-напред:

Дървото изглеждаше достатъчно високо. Ако се оттласнеше добре, Леон щеше да тупне зад електрическите огради, които пазеха отсечката от пресичащи животни. В спортния се изучи как да пада меко. Ситуацията, обаче, криеше и други рискове. Някой можеше да го отнесе с 400-500 километра в час. Глайдерите се плъзгаха безшумно върху своите магнитни полета. Аеродинамичните им корпуси намаляваха триенето с въздуха до минимум. Скоростната отсечка беше неосветена. Глайдерите – също. Управляваше ги автопилот със сателитна навигация. Невидима, смъртта внезапно разсичаше тишината и изчезваше със свистене, което потъваше в мрака. Леон скочи.

Падна върху гладката повърхност на пистата. Превъртя се няколко пъти, за да убие скоростта. Лежеше по гръб. Под открито небе. „Точно сега не е моментът да се наслаждаваш на гледката, копеле!” Стана и напрегна всички сетива.

Високоскоростна отсечка за наземен транспорт Париж – Лондон.
Aртерия 10. Тридесет секунди по-рано:

Ева заспиваше с книгата. Хартията бавно се накланяше към лицето ù.

Докосна я по носа. Тревожният сигнал направи стреса от събуждането още по-голям. Коженото кресло се реорганизира в позиция за ръчно управление. Т-образният волан изникна от контролното табло. Коланите се затегнаха. Приковаха я в обятията си. Скоростта се снишаваше бързо. 405… 365… 320… 280… В тъмнината можеше да различи човек, който тъкмо ставаше от земята.

„О, Боже!” – Ева наклони волана наляво. После надясно. Навигаторът все още не позволяваше ръчно управление. Скоростта беше прекалено висока.

Високоскоростна отсечка за наземен транспорт Париж – Лондон.
Aртерия 10. По същото време:

Леон се изправи и погледна назад. Светлините, които приближаваха, не бяха фарове, а реактивни двигатели от спирачната система на глайдер. Рефлексите му станаха излишни. По-малко от секунда го делеше от удара.

Секунда, в която можеше да живее вечно. Времето спря. Механиката и човешкият гений го спасиха. Глайдерът жужеше в краката му. Леон падна върху капака и го прегърна. Дясното крило се вдигна във въздуха.

„Господине, моля ви, качете се вътре, опасно е да стоите на платното… Господине!” Леон огледа звездното небе. Скочи в купето и извика: ”Пълна тяга!”

„Кой сте вие?” – попита го Ева от съседната седалка.

„Закононарушител. А вие сте съучастник. Пълна тяга, за Бога!”

„Пълна тяга” – заповяда Ева и позволи на гравитационните сили да погълнат тялото ù.

Високоскоростна отсечка за наземен транспорт: Париж – Лондон.
Aртерия 10. Две минути по-късно:

„Значи сте кросър? Пресичате скоростните отсечки ей така, за удоволствие?!”

„Не – Леон извади телепатичния си предавател – Ако ми позволите!”

Ева набра девет цифри върху клавиатурата. Скенерът свърши останалото:

Невидима, смъртта внезапно разсичаше тишината и се оттегляше със свистене, което потъваше в мрака. Леон скочи. Падна върху гладката повърхност на пистата. Превъртя се няколко пъти, за да убие скоростта. Лежеше по гръб. Небето се разстилаше над него. Звездното небе. „Точно сега не е моментът да се наслаждаваш на гледката, копеле!” Леон стана и напрегна всички сетива…

         Ева се изключи. Разбра достатъчно за този човек. Той имаше много. Ала искаше още. Трябваше да бяга 30 метра в тъмното, за да го получи. Леон беше „кросър”! Рядка и опасна природа мъже.

„Говори трафик контрол. Използвайте отбивката след 30 км и завийте надясно. Спрете на удобно за вас място в отбивката и напуснете глайдера с вдигнати ръце!” – лъчите падаха вертикално върху обзорния люк на купето. Заслепяваха всичко. Ева плесна с ръце и стъклата се затъмниха.

         „Никога няма да се откажат – посъветва я Леон. – По-бързи са от нас, освен това са много. И могат да летят.”

„Ще те видя ли някога отново?”

„Най-вероятно не!”

Дясното крило на глайдера се вдигна във въздуха. Леон излезе.

         „Говори трафик контрол. Поставете ръцете си върху тила…”

         Някога пътищата им отново щяха да се пресекат. Ева го знаеше. Ала не знаеше защо, нито как, нито кога. Просто знаеше. „Премини на автоматичен режим!” Тялото ù потъна в меката тапицерия под натиска на ускорението. Радиопредавателят издаде сигнал, че се включва полицейската честота:

„Трафик контрол до Ева Родригез. Моля, явете се за разпит в полицейското управление на крайната дестинация. Веднага, след като пристигнете! Край.”

„Ева Родригез до трафик контрол. Прието, сър! Вярвате ли в любовта от пръв поглед, офицер?”

  Не последва никакъв отговор. Полицейската честота се изключи. Ева запали нова цигара. Включи дежурното осветление. И се зачете в книгата.

Тихомир Димитров,

"33 любовни истории" (е-книга със свободен достъп)

http://asktisho.wordpress.com/2010/10/26/33-love-stories-go-live/