От няколко дни на дървения рафт стои буркан с оцет, прах от стрити еленски рога и оризово брашно. Подготвила съм и малко пепел от огнището за оформяне на руни по тялото ми и около магическия защитен кръг. В торбата прибирам любимия ми череп от гълъб, който грижливо пазя от години. Той ще ми трябва, защото тези птици символизират обичта. “Обичта, която той не ми дава”, помислям си. Той и братята му са от охраната на ярл Ранвалд, управника на нашето село. Не бива да се разсейвам. Ще имам нужда и от любовната отвара от босилек и невен, която направих тази сутрин. Последното нещо, което прибирам е най-ценното ми притежание – парче чист кордиерит, който ще ми помогне да вляза в транс и да усиля енергията на ритуала. Той ще бъде мой.
Каква красива нощ само. Златната луна се къпе в бурните води на черните небеса, сякаш оваляни в катран. Звездите плахо светят зад трупащите се облаци. Задава се буря, чиято мощ искам да уловя, затова забързвам крачка през гората, докато не стигам до онзи голям с ...