От няколко дни на дървения рафт стои буркан с оцет, прах от стрити еленски рога и оризово брашно. Подготвила съм и малко пепел от огнището за оформяне на руни по тялото ми и около магическия защитен кръг. В торбата прибирам любимия ми череп от гълъб, който грижливо пазя от години. Той ще ми трябва, защото тези птици символизират обичта. “Обичта, която той не ми дава”, помислям си. Той и братята му са от охраната на ярл Ранвалд, управника на нашето село. Не бива да се разсейвам. Ще имам нужда и от любовната отвара от босилек и невен, която направих тази сутрин. Последното нещо, което прибирам е най-ценното ми притежание – парче чист кордиерит, който ще ми помогне да вляза в транс и да усиля енергията на ритуала. Той ще бъде мой.

Каква красива нощ само. Златната луна се къпе в бурните води на черните небеса, сякаш оваляни в катран. Звездите плахо светят зад трупащите се облаци. Задава се буря, чиято мощ искам да уловя, затова забързвам крачка през гората, докато не стигам до онзи голям смърч от сънищата ми. Няколко пъти сънувах това дърво преди реално да го намеря. Идеално е за моя ритуал. Пред него го прегръщах страстно, целувах го по челото и ръцете, галех твърдата му дълга брада и шепнех мили слова. И преди той да е способен да отвърне на моите жестове, винаги се будех.

Запалвам малък огън и нареждам гълъбовия череп и кордиерита от двете му страни. Изваждам буркана и намазвам цялото лице и гърдите си с бялата боя. Сега остава само да изрисувам няколко руни по тялото си и да начертая защитния кръг, в който ще изпълнявам ритуала.

Сигурно в момента той спи спокойно, неподозиращ, че скоро ще бъде най-щастливия мъж на света. Мощна светкавица раздира черното турмалиново небе и заглушава тъпанчетата ми, които пулсират цяла минута след това. Ще му дам всичко, въпреки, че той не го иска. Ще го събуждам с топли ласки всяка сутрин, а после ще сплитам дългите му коси на плитка. Ще реша твърдата му брада, докато пея песни на децата ни. После ще го чакам неспокойна до леглото, покрито с мечи и вълчи кожи, докато той е на поредното си викингско прикючение. Ще слагам дърва в огнището и ще броя снежинките, докато той открива нови земи и копнее да се прибере при мен.

Помня, че веднъж, в изблик на ярост, той ми каза, че съм луда. Каза ми да стоя далеч. Каза, че никога не ме е обичал, и че иска да замина и да не се връщам. Каза, че съм обсебена от него. Нарече ме „побъркана“. Гледам го как си пилее времето с разни други жени, без да ми обръща внимание. Но му прощавам винаги, защото го обичам. Напоследък дори се носи слух из селото, че се бил сгодил за Астрид, дъщерята на корабостроителя. Аз съм толкова по-красива от нея, и толкова по-изящна. Аз съм като една тънка изрисувана ваза, а тя е като глинено гърне, правено от дете. Тя е нищожество и не умее нищо. Тя не го заслужава и има късмет, че не съм убийца, иначе щеше вече да е станала храна за рибите в океана.

Запалвам сноп салвия и обикалям цялото дърво, за да изчистя мястото от енергии с омайния дим. Усещам как бурята пристъпва по пръсти към мен, а аз вкусвам от транса. Започвам да раздвижвам пръстите на краката си, после бедрата, ръцете. Тялото ми се гъне като една изящна змия, готова да захапе и отрови всеки, застанал на пътя ѝ. Навлизам в свещения танц на ритуала и изричам стотици магически слова. Скоро той ще бъде мой.

Слава на Азите и Ваните. Слава на богините и на Один. Слава на майката Земя и на всички духове. Призовавам ви да се влеете в мен, да затанцуваме заедно в една огнена вихрушка, да изригнем и да се слеем в едно. Дайте ми от своите сили и ми помогнете! Пия тази отвара от босилек и невен в името на любовта! Нека тя да проникне в мен и да ме обладае напълно, а после да нахлуе шумно и в неговото тяло, във всяка частичка от кръвта му, да го нападне и пребори, както Тор се спуска за битка над морската змия Йормунганд. Нека най-сетне той да разбере, че трябва да обича мен. Не Астрид, не която и да е друга – мен. Само мен!

Цялото ми същество се тресе от екстаза на ритуала и наистина усещам как енергиите на духовете се вливат в плътта ми. Умът ми се изпразва и вътре вече има само забранени мисли и образи на жертвоприношения в името на любовта. Бурята узря като сочна малина и започна да се сипе над гората и над уморената ми глава със силата на нажежен метал. Едри капки барабанят по рохката земя и създават мистичен ритъм, докато не спирам да танцувам и да изричам любовните слова. Ах, сладка умора натежава върху плещите ми и ме кара да забавя крачка. Дъжда загаси огъня, който бях запалила, и изми бялата боя и руните от лицето и тялото ми.

Приключих с ритуала и ще побързам да се прибера. Нямам търпение магията да заработи и той да ме потърси. Представям си как ще ми каже, че е оставил Астрид, и че винаги е копнеел за мен. Направо го виждам, с онези дълбоки като морета синьо-сапфирени очи, с русата дълга коса и онази мъжка суровост, изписана по лицето и татуировките му. Ще ме хване силно, ще ме заклещи в обятията си и няма да ме пусне никога. Ще ме целува, докато не забравим за света, за всичко, за всеки. Один ми е свидетел, че той ще обича само мен!

Нощта мина много бързо и почти не съм спала от вълнение. Не помня голяма част от среднощния транс и не знам как се е случило, но в черепа на гълъба тази сутрин открих пукнатина. Това сега не е важно. Обличам най-хубавата си одежда, сресвам и сплитам косата си, втривам стрити ароматни билки зад ушите си и тичам към централната част на селото, за да го срещна и да приема извиненията му. Не съм луда. Това, че съм вещица не ме прави по-лоша от Астрид, напротив. Аз владея силите на природата и общувам с Боговете и духовете. Правила съм стотици ритуали и знам повече песни от всяка друга в селото! Знам лек за всяка болест и познавам всички билки на тази земя. Аз съм много повече от моята съперничка! Готова съм той да ми се извини и да ми каже „Винаги съм те обичал! Теб и никоя друга“!

Чух боен рог в далечината. Нападат ни. Някакъв мъж крещеше и тичаше сред хората в паника:

- Всеки, който може да се бие да грабва брадва и да идва с мен! Ще превземат селото!

- Къде е Ерик от охраната на ярл Ранвалд? Той може да се бие! Цяла сутрин го търся. Къде е?

- И Астрид това ме попита. Ерик беше убит преди малко по време на патрул. Вражеска брадва сцепи главата му на две!

6 януари 2020