22 сент. 2024 г., 13:01
Вятърът на промяната
1 мин за четене
(не всичко, което блести е злато)
Вятърът на промяната по презумпция духа от запад. Той по презумпция е чист и свеж, носител е на нови идеи, начинания, приключения. Но наред с тези неща той често довява и черен дим и сажди от запалени адски огньове. Огньове, които горят с мръсно гориво. Понякога смъртоносно токсично. И тази токсичност се натрупва в организма постепенно. Затова е важно да затваряме прозорците си и да се пречистваме от вятъра на промяната. Да излизаме сред българската природа, да ядем българско кисело мляко и да пием българска минерална вода. А това е истинското злато. Не онова, което ни заслепява с блясъка си и ни пречи да видим истината. Много хора биват съблазнявани от материалното до такава степен, че напускат родината си и корените си. Мислят, че са хванали Господ за шлифера, а всъщност не осъзнават, че биват хванати в мрежата на Паяка и само чакат своя ред на поточната линия, за да бъдат изконсумирани. Въобразяват си, че те са консуматорите, имайки достъп до всички блага. Но всъщност те са чистата храна, чистото гориво, суровината в двигателя на една адска машина. All in all you're just another brick in the wall of lies.
© Хел Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Благодаря за коментара, Валентина.
Съгласна съм, че нямаме истински капиталисти в момента. Преди 1944 г. бяха истинските. Лошото е, че междувременно България трябваше да преживее 2 регионални и 2 световни войни и след това всичко се обърка. Въпреки многото войни, в които беше въвлечена след Освобождението си, страната ни успя да се установи като истинска европейска държава. Това е станало благодарение не само на управляващите, а и на целия народ. Мисля, че това е най-важното свидетелство и признание за градивния потенциал на народа ни. -
Нашият вятър на промяната не задуха от запад. За съжаление си остана в нечий друг циклон, който не иска да ни пуска, просто се поприкри. С една дума - вместо демокрация, тук се настани уродлив постсоциализъм, маскиран като псевдопреход.
П.П. Имаше безработица и по онова време. Скрита безработица. Поради заложеното в конституцията право на работа никой не беше безработен, но имаше праг на заплатата, който не можеш да наскочиш, жителство, което трудно се преодоляваше, затворени граници, които не ти дават възможност да търсиш препитание навън. Опозицията бе отгледана и ситуирана от същите управляващи, които използваха вятъра на промяната, за да узаконят придобитото и да се превърнат уж в капиталисти. Проф. Вацев даде много точно определение. Той каза - Капиталистът мисли години напред, създава производствени линии, които да осигурят печалба, но и работни места, работна заплата и развитие. Българският капиталист си купува кола и имот и го дава по наем - превръща се в рентиер. -
Wi-fi, аз съм по-грамотна от 90% от населението и вероятно от 60% от пишещите тук. Това, че съм се объркала за нещо тъпо нищо не означава. Да не почна и аз да ви търся грешки под лупа. Това, че вие си препрочитате гимназиалните учебници по българска граматика периодично нищо не означава. Аз имам съвсем други приоритети. А други езици освен български знаете ли?
-
Не в "спрежението" (има го само при глаголите), а в "склонението" (падеж), защото Ганьо е съществително. Когато правите граматични забележки бъдете точни. Някои пък "спрягат" съществителни. Пълен буламач. Едно грамотно седмокласниче никога не би допуснало подобни елементарни грешки. Срамота! Научете си езика!
-
Да, всичко е до манталитет, Петя. Уважавам само хората, които спазват правилата. Като тези, които спират на червено и посред нощ, макар да няма никакъв трафик. И които правят път на пешеходците. А онези, дето минават на червено по кръстовищата дори с риск да сгазят пешеходците са истинския боклук. Те минават на червено във всеки аспект в живота и се мислят за повече от другите.
-
Промяната до голяма степен зависи от нас , колкото и банално да звучи. Има промяна в някои аспекти, но в други сме на все същото неандерталско ниво. Това е доста дразнещо понякога. Ей сега сутринта, например, един възрастен мъж най-спокойно си мина на червен светофар. И не говоря за това, че е хванал светофара в последния момент. Не. Той спря, огледа се и тръгна. Вече светеше червено. Естествено всички други трябваше да се съобразят с него.
-
Юри, точно това искам да кажа - че въпреки хубавите промени тук, някои хора продължават да се блазнят от по-лъскавата и по-зелена трева оттатък. Но и естествено съм обективна, че не всичко, което идва от Запад е за подражание. Затова трябва да намерим собственият си път, а не да повтаряме като папагали чуждите грешки. Ние като хора, които са виждали и едното и другото по-реално можем да преценим кое е добро и кое не може да се приложи при нас.
-
Само който не е живял в онези мракобесни времена под съветския ботуш, може да твърди, че в България не са се случили хубави промени. Да, много неща не са ок, но вървим напред, а колкото по-бързо се откъснем от съветското влияние, толкова нещата тук ще стават по-добре.
-
Тъй де, ама аз пиша без очиля. Щом не го изкарах Каньо пак добре. 😂
-
Благодаря за интересните коментари и за посещението, Катя, Младен, Акеми.
Младен, благодаря за хубавия поздрав. Акеми, за да сме точни в спрежението се казва - нашего брата Ганя. -
Като отлепите от последните места по всички възможни показатели в Ес, тогава вече може да се говори за промяна. Виж, румънците наистина дръпнаха доста, въпреки, че навремето бяха по- изостанали от България. За поляците и чехите няма да говорим изобщо.
-
Нищо не се променило. Нашего брата Ганьо и тогава си беше прост и сега си остава прост. К
-
Мисля, че има реална промяна в България и тя е за добро. Омразното и задушаващо комунистическо минало остана на хоризонта. Изхвърлен беше от мавзолея си подпалвачът на Райхстага - Гошо Тарабата, който предаде националните ни интереси за шепа съветски рубли и както казва Омир "докара беди многобройни". Ще бъде махнат паметникът на Съветската армия на т.нар. Сесере...! И то завинаги, заедно с уродливите скулпторни глави на партизани-шумкари грабили мандри и работен народ. Столетницата се сгромоляса и открито залага бъдещето си на гейове. Това е свидетелство, че сме на пръв път. Българинът масово отмаря в братските Гърция и Турция и ядем качествен шоколад вместо съветски марципани. Има свобода на словото и се диша леко и свободно. Спете спокойно деца!
Поздравление за материала ти, Хел! Поздрав от мен: https://www.youtube.com/watch?v=Tn58-Nl9NYw -
Няма промяна, а има подмяна. Стани, за да седна аз.
-
Благодаря, Майсторе, за вниманието и интересния коментар. И аз си спомням огромния ентусиазъм на всички в началото на 90те, който малко след това беше жестоко попарен. Както и мечтите ни за светлото бъдеще.
-
Ех, мечти за светло бъдеще! Имаше нужда от промяна. Хората я очакваха. Омръзнало им беше от тоталитаризъм. И връзкарство. Имаше една изчерпаност и вялост. Дори апатия. Но и страх от репресии. Диктатурата на пролетарията не беше забравено минало. Но промяната промени и много неща, които не искахме и не очаквахме - появи се безработица, покачи се пенсионната възраст, миграция, обезлюдяване на селата, диферинциране на бедни - богати, обедняване, труден достъп до платено здравеопазване, монополи, картели, мафия, корупция, сива икономика... И в крайна сметка липса на истинска демокрация и устойчива пазарна икономика. Постигнахме само някакви елементи на демокрация. То и комунизмът беше постигнат за една малка прослойка. Работеха колкото искат и получаваха /вземаха/ колкото и каквото им трябва.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Може да съм се разпалил, за което се извинявам. Но чуя ли по телевизиите (слугинските, с дръжките за микрофони) да "спрягат" съществителни имена и пощурявам от неграмотността на мисирките!