(не всичко, което блести е злато)
Вятърът на промяната по презумпция духа от запад. Той по презумпция е чист и свеж, носител е на нови идеи, начинания, приключения. Но наред с тези неща той често довява и черен дим и сажди от запалени адски огньове. Огньове, които горят с мръсно гориво. Понякога смъртоносно токсично. И тази токсичност се натрупва в организма постепенно. Затова е важно да затваряме прозорците си и да се пречистваме от вятъра на промяната. Да излизаме сред българската природа, да ядем българско кисело мляко и да пием българска минерална вода. А това е истинското злато. Не онова, което ни заслепява с блясъка си и ни пречи да видим истината. Много хора биват съблазнявани от материалното до такава степен, че напускат родината си и корените си. Мислят, че са хванали Господ за шлифера, а всъщност не осъзнават, че биват хванати в мрежата на Паяка и само чакат своя ред на поточната линия, за да бъдат изконсумирани. Въобразяват си, че те са консуматорите, имайки достъп до всички ...