-         Вълчане-е! Вълчане-ей!
-         Какво ма, мама ти де...! Какво!
-         Земи некоя мръвка за вечеря...
Така започваше нощният живот в един от мрачните и отдалечени квартали на Дери. Грубите гърлести гласове на Вълчан и Вълчаница Ментемесарови известяваха трудовото селячество, населяващо тази част на града, че работният делник е завършил и е време за заслужена почивка. Вълчан Мръвката (месар по занятие ) - пенсиониран старшина с увиснал корем и оръфана риза, пърлеше поредната свинска глава, която поразително напомняше неговата собствена. Той ужасно мразеше да го прекъсват (неизкореним казармен навик ) и сега търсеше върху кого да излее яда си. Вълчаница - дебела жена на неопределена възраст, не беше подходяща за целта. Тя би могла да отвърне на атаката и дори да премине в настъпление с вихрен артилерийски маньовър. Вече няколко пъти се беше случвало, въпреки отличната си военна подготовка, Вълчан да търпи срамни поражения и той не смееше да рискува. Старият воин избърса носа си с опакото на мазната си длан и се замисли.
Уличните лампи още не бяха светнати. По веселата глъчка от околните балкони Вълчан позна, че комшиите вече присядат на ракии и салати в очакване на някой блудкав нощен сериал, който да разнообрази делника и подхрани кошмарите им. Скучно и тягостно беше в душата на Вълчан, нямаше тръпка. По цял ден едно и също - пърлене на глави, пълнене на наденици със сланина и соя, клюки с комшиите и псувни по адрес на Вълчаница. Тъпо!
Ментемесарови нямаха други забавления, а и тези не помагаха кой знае колко срещу скуката.
Телевизията отдавна им беше омръзнала, а вестници Вълчан не четеше, защото беше слабограмотен (в поделението още стоеше надписът "комуфлажи- кобинки- кулани"написан собственоръчно от Вълчан на един кашон в склада). Четенето не му липсваше ни най-малко. "Една пуйка чела,чела, па умрела" беше чувал той и, твърдо убеден в тази максима, прекарваше дните си, без да се претоварва с четене. За сметка на това Вълчаница можеше да чете (със запъване и сричане). Любимо четиво за майсторката на соевите наденици беше вестник "Контра", в който се разглеждаха вечните проблеми - възрастта на Лили Иванова, интимните проблеми на Азис, силиконовите подплънки и високите хонорари на чалга дивите, диети и хороскопи. Ментемесаров, респектиран от живия интерес на половинката си към печатното слово, й беше отстъпил възможността да издава касови бележки когато и комуто пожелае, пък тя желаеше рядко и никога без скандал. Залисан в по-важни дела (пърлене на свински глави, бизнес проекти с конекрадци-цигани и др.) Вълчан не следеше строго дейността на половинката си и тя по цял ден се препичаше на слънце в очакване на някой клиент, заблуден дотам, че да попадне в магазина им. Самият магазин се помещаваше в тесния и мрачен Вълчанов гараж, в резултат на което семейният автомобил нощуваше под открито небе изместен от  фризерите и соевите наденици. Вълчан постоянно трепереше за колата си ("Опел Вектра", пета употреба) , но засега никой не се беше полакомил за нея.
            Но нека се върнем към нашия герой, когото оставихме с бензинова горелка в ръка, замислен над безсмислието на живота си, преминал по казармените плацове и селските кръчми.
Само преди седмица Вълчан си имаше помощник - Косьо. Ех, лесно беше тогава! "Косьо, чисти глави! Косьо, пълни наденици!  Косьо, измети! ", а Ментемесаров само подпираше шкембето си, както в щастливите години на военната служба. Да, ама къде го сега Косьо ? Напусна. Избяга. Неблагодарник!
Вълчан съвестно му плащаше по 55 стотинки на ден ("толку стру`а ляба"), пък и по някое свинско ухо по празник. Какво не му изнасяше? Какво не му стигаше? Вълчан мислено му се закани и започна да събира инструментите си. Край него бързо премина Пешо Гявола, който бързаше да нахрани тринайсетте кокошки, които тайно отглеждаше на тавана на блока за ужас на обитателите на последния етаж, които все протестираха, че им миришело нещо. Балъци! Ментемесаров дълбоко презираше балъците, макар че тъкмо от тях  изкарваше хляба си.
Тъкмо щеше да заключва, когато на левия фланг се появи Станка Лудата - застаряваща проститутка на свободна практика, която се котираше доста ниско на пазара на плътта след две години в лудницата.
-         Дубър вечър, бай Вълчо...
-         Ник`ви заеми! Не`ам пари! Бегай оттука! - рязко и направо каза бившият старшина.
-         Глад голем, бай Вълчо...Пари нема... Нема работа... Па ти ако речеш...- и тя смигна.
-         Колко? - шепнешком се заинтересува Мръвката
-         За пет лева...
-         Четири!
-         Стига бе, бай Вълчо...
-         Аре ма,пет са ти много. Четири!
-         За четири - жена ти!
-         Гиди гювендийо мръсна! Урупийо гадна! Чакай аз да слеза, змийо, да та питам с кой ша са е...ш, ма....- чу се властния глас на Вълчаница - Вълчане! Прибирай са!
-         К`во ревеш па ти, ма! Я са скрий, че кат` ти дойда...- отвърна й грубият бас на Вълчан. Той се огледа, но Лудата сякаш се беше изпарила. Мамка му!
-         Ида! Е се`а! - ревна пак към прозореца и извади ключовете. Пак нямаше да го огрее поне седмица. Гадно нещо са това жените. И с бой, и без бой - все не кандисват.
Ментемесаров заключи, изпсува за всеки случай и потегли към семейното
гнездо, стиснал здраво няколко от скъпоценните соеви наденици в лявата си ръка, а в дясната - бутилка "Пещерска" против депресия и скука.
Той дълго щрака със запалката си пред входа, за да намери точния ключ и с голям труд отключи. Осветление нямаше. От мазата долиташе аромат на гнило и вкиснато. Стръмните стъпала, които пазеха спомен за не едно падане, тъмнееха страшно. Вълчан изпъшка и бавно се закатери нагоре.