Епилог
Танцуваме блус със Стас на дансинга в Морското казино. Той закачливо подръпва зад гърба ми дългите кичури на косата ми и зелените му очи се смеят. Вдигам ръка и го шляпвам леко по остриганата глава, а на ръката ми, нашарена с няколко драскотини, проблясва пръстен с тъмночервен рубин.
Не сънувам и не си измислям. Пръстенът се завърна при мене. Маминият пръстен!
*
Дълъг път изминал пръстенът, докато ме намери.
Най-накрая заловили двамата крадци, които бяха ограбили родния ми дом. И то защото са имали неблагоразумието да оберат къщата на един активен борец против фашизма и капитализма, докато той отдъхвал със семейството си в почивния дом на активните борци. Милицията бързо се задействала, арестували крадците, а в дома на единия открили тайник под дюшемето, пълен с откраднати вещи: бижута, часовници, фотоапарати, дрехи, картини... Следователят, който ръководел обиска, се навел над тайника и погледът му се спрял върху един пръстен с голям тъмночервен рубин. Мъжът изпитвал непоколеби ...