Джерина
40 результатов
Той е загадъчен и мощен,
непроницаем и незрим.
Кръжи над мен в безсънни нощи –
огромен облак черен дим.
Какво е мракът? Нощ беззвездна? ...
  269 
Това се случи в онези времена, когато по нашите земи върлуваше птичият бяс. Той се появи неочаквано, незнайно откъде и вестта за опасния вирус бързо превзе телевизионните новини и челните страници на вестниците. Правителството сформира Национален оперативен щаб за борба със страховитата болест и го ...
  751  13 
Всяка делнична сутрин вървя по едни и същи улици. От години. Тръгвам по нашата улица, пресичам шумния булевард, минавам край музея, остава ми една отсечка до автобусната спирка. Най-досадната. Сиви блокове отляво, безлични масивни къщи отдясно, а на ъгъла кварталната баничарница изтласква свежестта ...
  614  13 
Онова лято беше тягостно... Беше се провлачило, тежко и омотано в неразбории. Всъщност дори не си спомням какво беше времето тогава... Бях затрупана с работа, която не можах да откажа, отделно бях се натоварила сама с още, не ми спореше, дните ми бяха затлачени от притеснения и умора, упреквах се за ...
  872  16 
– Престани да тъгуваш за мене!
Аз не съм се превърнал във мрак.
Бяха дните ми тук отброени
и отплавах към другия бряг.
– Но защо не те виждам, любими? ...
  704  13 
Вариация по „Роня, дъщерята на разбойника” от Астрид Линдгрен
Не зная как да започна... Добре, започвам направо. Доста време ви лъгах, не мога повече така. Дали ще ми простите?
Аз не съм тази, за която ви се представях.
Защо ви заблуждавах ли? Може би – за да ме приемете. Защото исках да бъда сред в ...
  674 
Те са две: голямата носовка Ѫ и малката носовка Ѧ. В старобългарския език са се произнасяли с носов призвук: Ѫ е звучала като носово О, а Ѧ като носово Е.
Някъде към ХІІІ-ХІV век носовите гласни постепенно започват да губят своя назален характер и да се променят. В значителна част от българските гов ...
  1697  18 
Кристален звън и блясък на сребро.
Под трепетния звук на клавесина
танцува пак, танцува Пиеро,
опиянен от самота и вино.
Кръжат край него в шумния салон ...
  2017  28  44 
Те са актьори на камерна сцена.
Те са герои от странна пиеса,
все недовършена, все продължена...
Той е разбойник, а тя е принцеса.
Лесно заемат измислени пози, ...
  911  13 
В онази нощ, беззвездна и безлунна,
един блуждаещ огън ме плени,
със синия си пламък ме целуна
и каза ми: – Ела, след мен тръгни!
Ще ти даря съкровища безценни ...
  1493  19  32 
Епилог
Танцуваме блус със Стас на дансинга в Морското казино. Той закачливо подръпва зад гърба ми дългите кичури на косата ми и зелените му очи се смеят. Вдигам ръка и го шляпвам леко по остриганата глава, а на ръката ми, нашарена с няколко драскотини, проблясва пръстен с тъмночервен рубин.
Не сънув ...
  896  19 
22. Берт
Дълбока нощ. Отвън с коварни знаци
ме викат бродници и върколаци.
Около тях прокобници и веди
танцуват диво под звездите бледи... ...
  834  12 
21. Формулярът
Преди много години, в зората на двайсетия век, едно момиче на име Катина мечтаело да стане лекарка. Катина искала да замине за Франция и да следва медицина в Нанси. Сред будните младежи в онова време се говорело, че университетът в този град осигурява добро образование и там учат мног ...
  850  14 
20. Последният клас
Ново училище, нов клас. Няма я Недка, няма ги Дългия и Лобач. Не мога да отида при Росен и Тото през междучасията, за да си споделим някоя смехория. Дори Пламен ми липсва, дявол да го вземе! Седя сама на последния чин до прозореца, също като Стас, преди да се появи Дългия. Все па ...
  1118  11 
19. Паметникът и хамалинът
Трети ден вали дъжд. Още е август, но вятърът разнася предчувствие за есен. Стоя до прозореца в моята стая и гледам навън през стъклата, замъглени от дъждовните капки. Улицата сивее под натежалото от облаци небе. Чарли се е сгушил на килима до леглото ми и чака дъждът да с ...
  1037 
18. Чарли
Слънцето след малко ще изгрее. Небето порозовя и скоро огненочервеният диск ще изплува бавно от морето. Седя на поляната пред моята къщица и чакам изгрева. Кучето ми Чарли седи до мене. Поглежда ме и разлюлява тревата с опашката си. Обича сутрин да посрещаме слънцето заедно. Няма хора наок ...
  788  10 
17. Болницата
Вече живея в болницата. Щом свършат учебните ми часове, отивам при мама. По пътя си купувам геврек или кифла. Свиждането е само два часа, от един до три, но доктор Симов говорил със старшата сестра и тя ми разреши да влизам по всяко време в отделението и да оставам до вечерта. „Тя е вн ...
  927  17 
16. Елеонора
Винаги си тръгвах от Варна във втората неделя на септември. Така баща ми имаше възможност да ме изпрати, а майка ми да ме посрещне. И нямаше нужда да ходя до пощата, за да бия телеграма кога пристигам.
Беше 8-и септември. Майка ми ме чакаше на автогарата с ведра усмивка, но ми се видя б ...
  778  13 
15. И пак е лято
Плувам навътре в морето и се страхувам от медузите. Не ги виждам, но сигурно са някъде наоколо. Ето, сега ще изскочи пред лицето ми пулсиращият купол на най-голямата медуза и ще протегне отровните си пипала към шията ми. А аз съм далеч от брега и няма кой да ми помогне. Сама съм! Ст ...
  876  12 
14. Тайфата
Елеонора подцени „Чико от Порто Рико”. Песента стана много популярна, пееха я по концерти, в ресторантите, звучеше по радиото, дори и Леа Иванова я включи в репертоара си. Ние, децата на народни врагове, също я харесвахме, и не само заради мелодията. Защото едно е да разучаваш в час по м ...
  755  16 
13. Петдесет и шеста
– Гледай, едната значка на Драгнева я няма – прошепна ми Недка в час по история.
Погледнах към ревера на вечния ѝ бежов костюм. Наистина горната ѝ значка липсваше: тази с главичката на Сталин върху червена петолъчка. И Драгнева изглеждаше по-зле от всякога. Под очите ѝ имаше тъм ...
  955  12 
12. Иван, приятелят на Стас
В първия учебен ден след лятната ваканция в нашия осми клас се появи Дългия Иван. Той влезе сам в класната стая и ни огледа отвисоко, като присвиваше късогледите си тъмни очи. Беше много висок и слаб. Нямаше ученическа куртка, а носеше горнище на избелял син анцуг с шал я ...
  766  12 
11. Стас
Познах го веднага щом влезе в класната ни стая. Божичко, това е момчето, което ме спаси, когато без малко да се удавя в морето през лятото! Кой вятър го довя точно в нашия клас?
– Познаваш ли новия ученик? – попита ме Недка.
– Не го познавам – излъгах.
– А защо се изчерви? Ще ми разкажеш вс ...
  965  15 
10. Като слънцето и въздуха
Най-после изкласихме. И то не как да е, а мощно и стремглаво! Преди нас от четвърто отделение учениците преминаваха в първи клас, а ние се озовахме направо в пети клас. Но с това не се изчерпаха чудесиите в училище. Шестицата беше низвергната и петицата стана отлична оцен ...
  849 
9. Народен враг завинаги
ДО
ДРУГАРЯ ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА ВЪРХОВНИЯ СЪД – СОФИЯ
М О Л Б А ...
  820  19 
8. Животът без Катина
В онази септемврийска сутрин на 1951 година нищо не предвещаваше нови сътресения в живота ни. Учебната година беше започнала и си течеше спокойно. Приготвих се за училище и влязох в дрешника, за да се среша пред голямото огледало на гардероба. Сплетох косата си на две плитки и ...
  841  11 
7. Шегите на Дявола
Колкото и усърдно да се молех вечер на Дядо Господ със стиховете на Дядо Вазов, Дяволът успяваше да си устрои по някое забавление за моя сметка. Как може в един и същи ден да пенсионират господин Павлов и да ни вземат аптеката! Какво е това, ако не е мръсна дяволска шега?
Това се ...
  981  13 
6. Театърът
Знаеш ли колко деца останаха без бащи? Скоро щях да си спомня тези думи на баща ми.
Росен и Стела бяха брат и сестра, майка им беше актриса, а баща им бил журналист, осъден на смърт от Народния съд и убит. Той не е въоръжавал бойни групи за борба с комунистите, не е палил мелници, а само ...
  850  15 
5. Помилваният
– Защо не ми каза, че баща ми е излязъл от затвора?
Майка ми е в кухнята. Права до масата, реже зеленчуци върху голяма дъска. Тя оставя ножа, присяда на близкия стол и се оглежда.
– Къде са ми цигарите?
– На масата пред тебе. Защо не ми каза? ...
  879  11 
4. На училище
Нямах търпение да стана ученичка. Училището беше съвсем близо до нас, на съседната улица, входът и част от двора му се виждаха от терасата ни. Оттам със завист наблюдавах как шумни групи деца с чанти на гърба влизат в училището и как играят в двора му дълго след края на учебните часове ...
  1133  17 
3. Комендантът
Никой от нашето семейство не беше говорил още с коменданта. Когато случайно се разминаваха в двора, майка ми отговаряше на поздрава му със сдържано кимване, а баба Катина обръщаше глава на другата страна и се правеше, че не го вижда.
На сутринта след първото заседание на Народния съд ...
  848  13 
2. Народният съд
Не видях как арестуваха баща ми. Една сутрин, в началото на декември 1944 година, Фахри се втурнал задъхан в аптеката.
– Госпожо, днес ще арестуват господин Каранов.
– Какво говориш, Фахри? Как така ще го арестуват! За какво?!
– Ще го арестуват, госпожо. Братовчедка ми Мелек е чиста ...
  913  12 
Пролог
Чудя се как щеше да протече животът ми, ако в нощта на 22 юни 1941 година онзи съветски самолет не беше бомбардирал родния ми град. Може би всичко щеше да бъде различно. А може би не. Така или иначе той го направи. Най-вероломно хвърли шест бомби над нашия мирен градец и спокойно си отлетя в ...
  1301  14 
  781 
  1181 
Ласкаво слънце. Лъх от морето.
Пърхат врабчета – весело ято.
Тиха алея. Есенно цвете.
Циганско лято.
Шарена сянка. Люшнати клони. ...
  933  14 
* * *
На тротоара
мокри есенни листа
шеметно блестят
в най-огнените багри. ...
  842 
  885  15 
  835 
Голямото огледало с тъмна дървена рамка прекара дълги години на тавана, сред купища стари и непотребни вещи. Не зная с какво привлече вниманието ми онзи късен следобед в началото на юни. Качих се, за да потърся някакъв документ, разрових се в кашона със стари книги, не го намерих там и докато изтърс ...
  1129  11 
Предложения
: ??:??