Изобщо не усетих как стана. Това, дето го разправят - за тунела и светлината в края, може и да е истина, но при мен нямаше нищо такова. Нямаше и кой знае какво особено физическо усещане. Дори не беше болезнено, изненадата надделя над всички други усещания.
Светлината избухна, после се превърна в малка блестяща точка, която ме погълна, а след това се озовах в самия ù център. Не предполагах, че съществува толкова сияйна белота, и не ми трябваше много време да се досетя, че това трябва да е Раят. Какво друго би могло да бъде? Бях абсолютно убеден, че съм умрял - това, което ме учудваше е, че бях попаднал тук. Приживе и през ум не ми е минавало, че грешник като мен може да бъде пропуснат през Райските порти. Истината е, че никога не съм се замислял за тези неща. Все съм смятал, че умреш ли веднъж, какво се случва от там нататък е без значение. Сигурно защото съм си атеист до мозъка на костите си, нищо, че съм кръщаван и се водя християнин.
В църква съм влизал само когато е било крайно нало ...