2 июл. 2007 г., 14:50

Въпреки всичко 

  Проза
1019 0 0
3 мин за четене
Сутринта Далия се събуди от натрпчивата мелодия на мобилния си телефон. По дяволите, човешко ли е да те будят в 7 сутринта и то през почивните дни? С досада погледна името, появило се на дисплея - Евгени, какво ли иска?
- Ало...? - с прозявка отговори тя
- Добро утро се казва като за начало - дори и от другата страна на линията, тя знаеше, че той се усмихва - Имаш ли нещо против днес да се поразходим насам- натам?
- Охххх и без това ме събуди... След половин час те искам пред нас и само ако те няма... рай ще ти се виждат мутрите по дискотеките!
Чу се само хихикане и връзката прекъсна.
"Ах, този е луд! Каква ли глупост е намислил пак?" Далия стана с нежелание и взе да се оправя. Когато се виждаха с него, не се гласеше много - знаеше, че няма смисъл да го прави, тъй като глупостите, които вършеха, не изискваха нито много грим, нито обувки или поли. Често се чудеше как главата му ражда такива идеи и на моменти даже го мразеше, тъй като неведнъж се връщаше вкъщи издрана, изпомачкана, мръсн ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Летисия Родейро Все права защищены

Предложения
: ??:??