9 июн. 2013 г., 17:19

Въпрос

1.4K 1 1

Попитали мъдреца дали сърцето може да се заключи завинаги, а той отговорил:

 - Жаравата в него не можеш да угасиш никога и някой ден пожарът отново ще пламне. - A oчи забравят ли се?

А той отговорил:

 - Споменът избледнява, както залеза на слънцето, но винаги идва изгревът и видиш ли ги отново, те остават завинаги и сред купчина хора пак ще ги познаеш.

- Ръцете, които са те галили нощем, можеш ли да забравиш?

 - Можеш ли да забравиш морски бриз в лятна нощ?

А можеш ли забраниш обичта?

- Обичал ли си веднъж истински, получил си най-голямото богатство на света.

Любовта е нещото, което те прави щастлив и ако тя е несподелена - насочи я към всичко, което те заобикаля.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Няма Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Покрай нуждата да обичаме и да бъдем обичани, разбираме че можем да бъдем полезни по хиляди други начини. Заради нас някога са се водили войни, днес спокойно можем да бъдем пълководци. Твърде рядко губим битки в любовните войни.

    Да прощаваме грешките и недостойнствата е сила, каквато мъжете ни почти не познават. С хитрост сме постигали всякакви цели, сега притежаваме увереност, която ни прави сигурни и достоен „противник“ в лудата надпревара на чувства, емоции и разум.

    Смирената жена остана в книгите.

    Сърцето никога не може да ни излъже. Дори за миг да изпитаме колебание за нещо или някого, сърцето е нашият верен съветник. Решенията, които вземаме чрез него, винаги са правилни. Противоречията в нашата същност ни помогнаха да надраснем страховете си. В противоречивия свят, в който живеем, това най-после беше осъзнато от всички.

    Мъжките страхове не са по-различни от нашите. Но без нашата всеотдайност мъжете трудно се отърсват от тях.

    Онези, които обичаме, са мерило за нашето женско достойнство. Няма жена на света, която да не е заслужила мъжа, когото обича. Не е нужно да водим войни заради хората, в които сме влюбени. Сега е важно да бъдем в мир със самите себе си. Щом сме спокойни и уверени, цялото време за обичане е пред нас.

    Вселената не може да бъде разбрана. Всяка Edna жена е умален модел на вселената. Чувствата са като приливи и отливи. Връхлитат ни и ни напускат, без да се интересуват от намеренията на разума. Важното е с настъпващата промяна да извличаме поука за себе си. Това ще ни прави още по-силни и уверени.

    Ние, жените, сме като божествен венец на противоречията. Иначе нямаше да бъде интересно, всичко щеше да е рутинно и сиво."

Выбор редактора

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...