Попитали мъдреца дали сърцето може да се заключи завинаги, а той отговорил:
- Жаравата в него не можеш да угасиш никога и някой ден пожарът отново ще пламне. - A oчи забравят ли се?
А той отговорил:
- Споменът избледнява, както залеза на слънцето, но винаги идва изгревът и видиш ли ги отново, те остават завинаги и сред купчина хора пак ще ги познаеш.
- Ръцете, които са те галили нощем, можеш ли да забравиш?
- Можеш ли да забравиш морски бриз в лятна нощ?
А можеш ли забраниш обичта?
- Обичал ли си веднъж истински, получил си най-голямото богатство на света.
Любовта е нещото, което те прави щастлив и ако тя е несподелена - насочи я към всичко, което те заобикаля.
© Няма Все права защищены
Да прощаваме грешките и недостойнствата е сила, каквато мъжете ни почти не познават. С хитрост сме постигали всякакви цели, сега притежаваме увереност, която ни прави сигурни и достоен „противник“ в лудата надпревара на чувства, емоции и разум.
Смирената жена остана в книгите.
Сърцето никога не може да ни излъже. Дори за миг да изпитаме колебание за нещо или някого, сърцето е нашият верен съветник. Решенията, които вземаме чрез него, винаги са правилни. Противоречията в нашата същност ни помогнаха да надраснем страховете си. В противоречивия свят, в който живеем, това най-после беше осъзнато от всички.
Мъжките страхове не са по-различни от нашите. Но без нашата всеотдайност мъжете трудно се отърсват от тях.
Онези, които обичаме, са мерило за нашето женско достойнство. Няма жена на света, която да не е заслужила мъжа, когото обича. Не е нужно да водим войни заради хората, в които сме влюбени. Сега е важно да бъдем в мир със самите себе си. Щом сме спокойни и уверени, цялото време за обичане е пред нас.
Вселената не може да бъде разбрана. Всяка Edna жена е умален модел на вселената. Чувствата са като приливи и отливи. Връхлитат ни и ни напускат, без да се интересуват от намеренията на разума. Важното е с настъпващата промяна да извличаме поука за себе си. Това ще ни прави още по-силни и уверени.
Ние, жените, сме като божествен венец на противоречията. Иначе нямаше да бъде интересно, всичко щеше да е рутинно и сиво."