Валентин Перес уморено застана пред очния скенер, след секунда се чу звук и вратата тихо се отвори. Той влезна в дома си и се строполи на креслото в миниатюрния хол. Осветлението се настрои автоматично на приглушен режим, адаптирайки се към текущото му състояние. По стените се виждаха дузина декоративни осветителни блока с играещи пламъчета в тях, които осветяваха помещението в топлите оранжеви нюанси на догаряща камина. Беше минал поредният работен ден в склада на спедиторската корпорация – монополист в региона. И този ден бе пренаситен с напрежение и стрес, също както предишните, дори повече. Валентин се надяваше умората да не си е проличала твърде много пред неговите колеги, тъй като това можеше да се отрази върху месечния му рейтинг. Дори съвсем леко отклонение от фирмените стандарти на поведение и работа можеше да заличи дни на извоювани от стреса усмивки, бодро изречени любезности през стиснати зъби и енергичен ентусиазъм, докато се разпадаш от умора. Естествено, нямаше никакъв н ...