Може би ме вдъхновиха смътните спомени за един филм, който бях гледал преди много години... В него някакви монаси търсеха книгата с Върховната Истина за Живота – или нещо подобно. Та, идеята беше, че когато все пак я намериха и отвориха... в нея монасите не откриха нищо написано, нито пък нарисувано! Табула раза, празна дъска – както се казва. Истината е такава, каквато е – тя не зависи от човешкото мнение или ум, независимо какво смятат или в какво вярват хората по света. Истината е чиста и свята – неопетнена! Е, поне аз така мисля... Надявам се, че това обяснява защо съм използвал неправилна реч в афоризма си. С поздрав най-сърдечен от мен.