19 сент. 2015 г., 19:11

Вързанки 

  Проза » Другие
423 0 0
1 мин за четене

-Завържи си добре обувките, Ферис!

-Но, мамо, така ги връзвам аз, и после ги навирам навътре в обувката.

-Чуй ме добре сега, защото няма да ти го повторя пак. Ела на улицата с мен. Покажи ми как играеш тази игра.

-А, много лесно мамо, просто хвърляш камъчето върху едно квадратче и скачаш върху него. Забавно е!!!

-Тогава покажи ми!

-Ето, едно, две, три, чакай малко, излезе ми вързанката, четири, пет, шес, опс... пак излезе.

-Спри, Ферис, не виждаш ли, че може да се спънеш и паднеш! Ела тук, седни на този камък. Виж сега ще ти покажа как да си връзваш вързанките кръстосано. Помни, всичко в този живот се дължи на връзките между хората, между животните. Нищо не става от само себе си. Връзките те носят напред и скачаш върху всяко квадратче, локва. Ако ги прибереш вързанките просто вътре, все едно ти не допускаш връзките, не допускаш да се намокриш от мръсните локви. Разбираш ли?

-По по, мамо, не знам за локвите но тези обувки ще ги хвърля и ще си взема  с лепенки.

 

© Косара Коцева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??