Запознахме се в един дъждовен ден в Столипиново. Бях объркал автобуса и слязох, където не трябваше. Само бях чувал че туй място е кръстено на "Пьотър Столипин" и е населено със зли същества. Но бях очарован - приличаше на кръстоска между разкрасения от американците Афганистан и китно село по поречието на Амазонка. Подскачах си из локвите безгрижен, без да зная накъде вървя. Рай! Ненадейно, не знам от къде, до мен долетя една чернокоса девойка, която бих описал като ангел излизащ от солариум. Беше боса и чорлава и ми проговори:
- Бате, англосаксонец ли си, че си толкоз бял? От Запад ли идваш?
- Ъъъ?! - смотолевих аз. Обърках автобуса.
- Искам да стана жена, бате! Вземи ме с теб! - промълви тя и се доближи по-близо.
- Та ти си, мила! Красива, млада, умна, жива, любопитна жена! Там от където идвам вече не съществуват такива! - натъжих се, а тя докосна ръката ми с нейната.
- Не, не, не! Искам да бъда истинска жена, западна! Вземи ме с теб! - тя тропаше с бос крак в локвата до мен.
- Ъъъ?! ...