Запознахме се в един дъждовен ден в Столипиново. Бях объркал автобуса и слязох, където не трябваше. Само бях чувал че туй място е кръстено на "Пьотър Столипин" и е населено със зли същества. Но бях очарован - приличаше на кръстоска между разкрасения от американците Афганистан и китно село по поречието на Амазонка. Подскачах си из локвите безгрижен, без да зная накъде вървя. Рай! Ненадейно, не знам от къде, до мен долетя една чернокоса девойка, която бих описал като ангел излизащ от солариум. Беше боса и чорлава и ми проговори:

- Бате, англосаксонец ли си, че си толкоз бял? От Запад ли идваш?

- Ъъъ?! - смотолевих аз. Обърках автобуса.

- Искам да стана жена, бате! Вземи ме с теб! - промълви тя и се доближи по-близо.

- Та ти си, мила! Красива, млада, умна, жива, любопитна жена! Там от където идвам вече не съществуват такива! - натъжих се, а тя докосна ръката ми с нейната.

- Не, не, не! Искам да бъда истинска жена, западна! Вземи ме с теб! - тя тропаше с бос крак в локвата до мен.

- Ъъъ?! Какво означава това?

- Да имам кариера, много богати мъже, да завърша висше, да обиколя света, помогни ми! Вземи ме с теб!

- А сега как живееш, моя тъмна красавице?

- В къща, без ток, без интернет.

- Ти си свободна! - изкрещях аз. Живея в пане
лка, а ти в къща. Говоря в интернет с приятелите си, а ти и твоите приятели се гоните и се смеете заедно, дори и в този дъжд.

- Не, не, не! Има още. Не искам да прекарам живота си с един мъж, да го обичам, да му родя деца. Искам да обиколя света! Вземи ме с теб!

- Защо си пожелаваш това, моя дъждовна фейо! - очите ми се насълзиха.

- Тук ме учат да вярвам в Бог, да съм щастлива с това, което имам. Това не е достатъчно! Вземи ме с теб!

- Това лошо ли е? - заеквах аз. Там от където идвам няма Бог, няма ценности, само желание за още и още.

- Да! - тя се закикоти, а аз с стоях в локвата и плачех.

Опря ръката си на гърдите ми и промълви: пошегувах се с теб.

Аз хлипах и само продумах: вземи ме с теб.