Спомням си, че когато бях малка, имах един строг учител по рисуване, който не позволяваше на мен, както и на всички други деца, на които преподаваше, да оставят празни, незапълнени места по белия лист. Тогава си мислех, че на този тиранин на малолетни просто му хлопа дъската. За какво служи бялото, щом не може да се използва? Защо всичко трябва да е в цветове? Това бяха въпроси, на които не намирах отговор, а учителят обясняваше ли, обясняваше, че ако го послушаме, рисунките ни ще станат по-красиви, завършени и пълни. Аз обичах да творя, затова въпреки неугасващото ми неразбиране, реших в един от часовете да направя картината си така,  както той искаше. И ето, завърших я, погледнах я отдалеч и изпаднах в ужас, щом я видях, защото тя много наподобяваше творба на Пикасо в ранна детска възраст. На всичко отгоре  горкото бяло беше грубо изместено от цветовете. Аз го бях превърнала в аутсайдер без никакво съжаление, а багрите се размазаха неестетично една в друга. Именно тогава изгасна моята страст към рисуването и вярването, че всичко трябва да е идеално и пълно.

Ето дори и сега не рабирам какво му е на бялото. Е да, майка ми би казала, че лесно се цапа като една опитна домакиня, но то е толкова чисто и красиво. Няма нищо по-нормално от него! Защо някои го заклеймяват като цвят-празнота, а аз виждам в него толкова прелест, най-малкото, защото носи сигурност. То никога няма да промени другите цветове и винаги ще си остане бяло. А и да е празнота, нима тя не съществува поне за момент върху картината, която рисува всеки човек? Сложиха бялото на съд, а аз ще го оневиня. Не, то ще съществува винаги, защото именно, когато не поставя всички мои чувства върху картината, тя ще е незавършена и винаги ще ù липсва нещо. Аз съм тази, която решава какво да нарисува! Кой решава кое е красиво и кое грозно? Аз мога да открия тези две неща навсякъде около мен, както и ще открия хора, несъгласни с моето мнение. Прелестта не се крие, тя е пред очите ни, но всеки я вижда различно. Мога да я намеря дори в гениалната идея на Бог да постави на човек две изключително еднакви и симетрично разположени очи, мога да я намеря и в бялото, което кротко в боите си стои.