Пешо и Гошо бяха близнаци. Не можеха да дишат един без друг.  Основното им занимание се състоеше в правене на скандали на всеослушание – ей така, за сеир.
   Като деца се биеха само пред публика. Като младежи задиряха едни и същи девойки, да има интрига. Започваха безсмислени спорове помежду си, въвличайки максимален брой зяпачи и любопитни. В университета бяха душата на всяка компания, солта на всяка манджа и капака на всяка тенджера.

  След време ги сполетяха сериозните неща в живота. Влюбиха се и решиха да се женят. Пешо взе Ленчето, а Гошо – Данчето. И те близначки! Скоро пак се върнаха към старите си забавления.  Двете млади семейства деляха един етаж в нова кооперация. Пешо стана журналист и  пишеше статии за разни хорски драми. Гошо пък беше писател, и превръщаше събраните от Пешо историйки в разкази, които се продаваха добре. Не пропускаха да разиграват най-пикантните сценки навсякъде, където имаше кой да ги слуша. През ден входът кънтеше от бутафорните им разправии. Жените също се включваха, за достоверност. Съседите с фалшиво възмущение и неприкрит трепет очакваха поредната дандания, сякаш беше ключов епизод от нашумяла сапунка.

  С годините станаха такива майстори на остроумията и каламбурите, че ги превърнаха в основна цел на съществуването си. Даже раждането на децата им в един и същи ден, вместо повод за бащинска радост, се превърна в поредния гег пред лекарския екип заради сенките на  съмнение кое бебе на кого е. Гошо, естествено, веднага използва сюжета за сценарий, който веднага биде глътнат от Холивуд. 

  Но всичко се промени в деня, в който Пешо си купи нов каскет. Показа го на Гошо, докато пътуваха в претъпкан трамвай. Той веднага замисли нова сценка, смигна на брат си, и започна:

- Г:   Ооо, много хубав каскет имаш! Отде го взе?
- П:   От женския пазар. Само за три лева!
- Г:   Сериозно? Па то без пари!
- П:  Ше го пробваш ли?
- Г:  Ами, не, само питах.
- П:  Що бе, пробвай го!
- Г:  Не ща, бе.
- П:  Е нали ти хареса, що да не го пробваш?
- Г:  Бе как ще пробвам каскет за 3 лева…..аз да не съм клошар!
- П:  Кво искаш да кажеш, че съм клошар ли?
- Г:  Не, бе, ама де да знам, може да имаш пърхут!
- П:  Глупости! Пробвай го, ще ме обидиш!
- Г:  Няма да го пробвам!
- П:  Значи, не ти харесва?
- Г:  Харесва ми ….върху твойта глава..
- П:  Как да го разбирам туй – че твойта глава е нещо по от мойта?
- Г:  Ми кво да ти кажа……Ти си плешив…
- П: Е, и? Ти пък си дебел!
- Г:  Не съм дебел, а мускулест!
- П: Дрън-дрън…нали знам как се тъпчеш….и целия се капеш, леке такова!
- Г: Ами ти кво си бе – с няколко часа по-дърто леке! Ха!
- П:  Твойта уста само с кютек се затваря май….
- Г:  Дуй се ти , дуй се, ама не ти стиска!
- П: Моооля? Май не помниш как те дънех допреди някакви си 10 години!
- Г: А сега що не се биеш, а? Щот ти се спихнаха мускулките! Разглези те твойта, разлигави те…
- П: Не набърквай жените, че ако почна и аз ……
- Г: Какво, да не си се занасял с мойто Данче?
- П: ХА! Занасял съм се…..Ти забрави ли, че тя веднъж сама ми дойде по бельо!

  Тук  публиката в трамвая затаи дъх. Гошо се спря, погледна Пешо въпросително, но в очите му не съзря обичайното закачливо пламъче. ЗНАЧИ Е ВЯРНО! Данчето! По бельо! Със собствения му брат! Край на сценариите, дойде време за истините:

       - Г: Еее, веднъж – голяма работа. Виж, твойто Ленче по-игриво се оказа. Ти докато
      щъкаш насам- натам да преследваш разни сензации, кой, мислиш я утешава?
-  П: Какви ги дрънкаш, бе! Аз на мойто Ленче имам пълно доверие!
- Г:  Ми, имай си го. Твой проблем. На мен пък ми е все тая, те двете и без друго си приличат…. Пък и децата, като гледам – и двете на мен са се метнали!

  Сега пък Пешо се замисли. После спонтанно цапардоса Гошо. Гошо се отчете с мощно дясно кроше. За радост на трамвайните зрители се завърза съвсем не бутафорна словестно-юмручна епопея. Някои по-инициативни набързо развъртяха залози. Печеливш не бе излъчен. Разтърваха ги трудно. Пешо си грабна каскета, нахлупи го и слезе от трамвая, последван от брат си.

  Повървяха безмълвни, и като по команда пак се сбиха……

  Така е до ден днешен. Щом се видят – бият се. Без публика. Зарад единия каскет……