Обичам да пътувам! Така посещавам нови места, запознавам се с различни хора и разширявам мирогледа си. Някои биха казали, че пътувам, за да избягам от нещо. Аз бих казала, че пътувам, за да забравя. За лошите моменти. За негативните емоции. За хората, които правят ежедневието ми сиво. Ако не се занимавах с толкова сериозно нещо като медицината, със сигурност щях да правя нещо свързано с пътуване- да бъда екскурзовод, стюардеса или просто щях да грабна една раница и карта и щях да тръгна накъдето ми видят очите.
Точно преди да поема за последното ми приключение за това лято, ти се появи. Ей така, изневиделица. Без да съм те търсила. Зарадвах се да те видя, разбира се. Нямаше как да отправя толкова прекрасно същество като теб да си отиде. Ти завладя мислите ми и сънищата ми. Направи скучното ми лято толкова хубаво, че не ми се искаше да идва есента (а аз обичам хладното време, горещият шоколад, пухкавото одеяло и любимата ми книга в ръка).
Поех към новата дестинация. Без теб. Ти така и не се осмели да напуснеш мислите ми, независимо какво правех. Пътувах в кораба, вълните ме караха да залитам, а гледките около мен- да се почувствам отново щастлива. Или май не беше точно така… Ти ме накара да се почувствам по начин, по който не се бях чувствала в продължение на години. Успя да върнеш онези пърхащи в гърдите и корема ми пеперуди. Успя да направиш усмивката ми още по- широка от преди. Накара ме да погледна на света по чисто нов начин. Накара ме да видя красотата и в най- малките неща. Ти ме промени. Към по- добро.
Днес стоя пред един мост, за който месните казват, че е Мостът на въздишките (но не този във Венеция). Хубаво било да си пожелаеш нещо, защото щяло да се сбъдне. И аз си пожелах. Теб. Да бъдеш до мен в най- трудните и най-щастливите ми моменти. Да ме подкрепяш във всяко мое начинание. Да опознаваме света заедно. Но мисля, че искам прекалено много… Пожелах си само да ме обичаш. Когато има любов в живота ти, всичко друго се нарежда. Аз имам теб. И това е всичко, което ми трябва.
Надявам се и ти да обичаш да пътуваш. Но не, за да забравиш, а да запомниш - прекрасните моменти, които ни предстоят. Защото опознавайки света с човека, когото обичаш, е много по-бавно, отколкото когато си сам. И дано някой ден да дойдем на моста заедно и да си пожелаем нещо ново…
© Bibi Sim Все права защищены