Ангар (Ангел Чортов)
795 1871
29 мар. 2007 г., 14:02

За името на Странджа планина 

  Проза
2961 0 4
8 мин за четене

Когато Хан Крум потеглил за обсадата на Цариград, като стигнал някъде къде  Лозенград, отбил се с една дружина навътре в планината. А там до една нива двама орачи  едяли.

 

-         Какво ядете, юнаци? – запитал ги ханът.

-         Ляп и манжа! – отвърнали орачите.

-         Ами на мене ше дадете ли да ви опитам от лябът и манжата?

-         Що да не ти дадем. Слизай от конят и сядай! – отговорили орачите.

 

И хан Крум рипнал от коня, подал гемът на главния боил и клекнал до тях.

 

Пък манджата им била пържени шелменнье /охлюви/ с яйца от желва в сърнешка лой.

 

- Странна манджа! – казал ханът като я опитал, защото той дотогава такава манджа не бил ял.

- Какво каза ханът? – запитал вторият боил, който не чул добре.

- Странна манджа каза! – казал му главният боил, който стоял най-отпреш и добре го е бил чул.

- Какво казал ханът? – запитал третият боил.

- Сатъранджа казал! – казал му вторият боил.

И така един на друг като си предавали какво бил казал ханът, и до писарчето стигнало, че ханът бил казал Странджа. И той си го изтълкувал, че това е името на мястото, където са.

 

Вечерта, в шатрата, като четели какво е ставало и правено през денят, прочели че тоя ден ханът е бил в Странджа планина.

 

-         Ювиги, тая планина ромеите я наричат Салмидесос! – казал началникът на писарите.

-         За ромеите може да е Салмидесос, за нас е Странджа! – казал Крум.

-         А пък римляните са я наричали Монс Астикус...

-         Казах! – казал Крум.

-         А пък...

 

-         Ханът каза!!! – креснал му първият боил и ръката му издърпала наполовина  меча  от ножницата.

 

И оттогава на тази планина й викат Странджа планина.

 

~~~

Не съм измислил нищо сам – това от татко си го знам!

© Ангел Чортов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Но ти не обясни по-подробно, и аз едва сега се сетих защо бабата е казала така! Преди трийсетина години в Малко Търново съседчето-първолаче по букварчето учеше на глас азбуката, като произнасяше главната и малката буквичка и названието на картинката срещу тях.
    А, а - ягне; Б,б - тъпън; В, в - куче; Г, г - патка; Д, д - карпуза; Е, е - таралеж;...; К, к - желва; ...; О, о - шельмень.
    Усмивки, Елена!
  • Една баба от Хасково учила внучето си: С буквичката О зафата думичката шьольмен.
    Хареса ми легендата.
  • Хубаво си го написал!!!
  • Това не е разказ, а легенда. Иска ми се тази легенда да измести досега лансираното твърдение за произхода на името на Странджа: че то произлиза от думата "стран" - отдалечена, и турската наставка "джа". Защото от кого е отдалечена Странджа - от себе си не е отдалечена. Този, който дава такова тълкуване на името й, той е отдалечен от нея.
Предложения
: ??:??