За името на Странджа планина
Когато Хан Крум потеглил за обсадата на Цариград, като стигнал някъде къде Лозенград, отбил се с една дружина навътре в планината. А там до една нива двама орачи едяли.
- Какво ядете, юнаци? – запитал ги ханът.
- Ляп и манжа! – отвърнали орачите.
- Ами на мене ше дадете ли да ви опитам от лябът и манжата?
- Що да не ти дадем. Слизай от конят и сядай! – отговорили орачите.
И хан Крум рипнал от коня, подал гемът на главния боил и клекнал до тях.
Пък манджата им била пържени шелменнье /охлюви/ с яйца от желва в сърнешка лой.
- Странна манджа! – казал ханът като я опитал, защото той дотогава такава манджа не бил ял.
- Какво каза ханът? – запитал вторият боил, който не чул добре.
- Странна манджа каза! – казал му главният боил, който стоял най-отпреш и добре го е бил чул.
- Какво казал ханът? – запитал третият боил.
- Сатъранджа казал! – казал му вторият боил.
И така един на друг като си предавали какво бил казал ханът, и до писарчето стигнало, че ханът бил казал Странджа. И той си го изтълкувал, че това е името на мястото, където са.
Вечерта, в шатрата, като четели какво е ставало и правено през денят, прочели че тоя ден ханът е бил в Странджа планина.
- Ювиги, тая планина ромеите я наричат Салмидесос! – казал началникът на писарите.
- За ромеите може да е Салмидесос, за нас е Странджа! – казал Крум.
- А пък римляните са я наричали Монс Астикус...
- Казах! – казал Крум.
- А пък...
- Ханът каза!!! – креснал му първият боил и ръката му издърпала наполовина меча от ножницата.
И оттогава на тази планина й викат Странджа планина.
~~~
Не съм измислил нищо сам – това от татко си го знам!
© Ангел Чортов All rights reserved.
