Коя е тя?
Може би поглед?
Поглед щастлив и нежен, озаряващ, както слънцето ранното утро.
Поглед загадъчен и мистичен.
Тя е дъх!
Дъх на щастие, без който не мога да живея.
Глътка въздух, глътка живот.
Тя е прегръдка.
Толкова мека, като летен бриз обгръщащ морските вълни в танц на смирено съвършенство.
Прегръдка нежна, изпълнена с вдъхновение.
Тя е усмивка!
Искряща и поразителна,лек разрушаващ стените на най-дълбоките мъки.
Тя е сърце.
Емоция нестихваща и необуздаема.
Тя е дар!
Жената-майката, дъщерята, любимата и сестрата!