18 мая 2014 г., 11:39

За живота и страха

1.1K 0 1

Животът е като океан - понякога течението те дърпа навътре, понякога те изтласква към брега.
 Има хора, които не могат да плуват и когато течението ги завлече навътре, те просто се давят. За тях е по-добре то да ги тласка към брега - там, откъдето са тръгнали...
 Има и хора, които могат да плуват изключително добре. Те са решени да стигнат колкото се може по-далече. Те по-скоро намират за пречка нормалното течение - онова, връщащото ги към брега.
 Няма правилно и неправилно. Всичко е въпрос на гледна точка. Всичко е въпрос на личен опит. А опитът... Той е въпрос на личен избор - всеки сам решава дали да се поддава на страха от дълбокото и непознатото, и да се чувства комфортно, само когато усеща брега под краката си, или въпреки страха, да се научи да плува и да изпита какво е чувството да си много над дъното.  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветелина Маркова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...