За Любовта
Не вярвам в любовта...
Не и в тази, която изпитвах някога към теб!
Не и в тази, която събира хората до края на дните им-и в безлунните нощи,
и в неслънчевите дни, в болката и в радостта, в полета и в падението.
Не и в тази, която те кара, да желаеш цял живот, да държиш ръцете
на един човек, да заспиваш до него всяка нощ.
Да го търсиш в цялото си отредено време на земята
и дори да го намериш, той да не те обича по същия начин.
Тази любов, която те зарежда с желанието да го слушаш безкрайни часове,
да вярваш в него и да знаеш, че и двата ви живота взети заедно няма да ви стигнат.
Да жадуваш вечно прегръдките му и нищо земно да не ви разделя.
Онази любов, която те кара да плачеш, когато го изпращаш с дъжда,
която ви закриля, докато танцувате върху лунната светлина.
Онази любов, за която не трябват думи, а само вдъхновение...
И когато е така, светът е само за двама. Любовта е света.
Любовта, за която се хвърляш в огъня, за която си готов на всичко.
Тази любов не е за хора - тя е изцяло магия...
Не зная дали ти или аз ще я срещнем някога.
Ти вярваш в нея. Аз - не. А обичал ли си някога така?
Така, че нищо да не може да спре полетът,
към този, когото обичаш? Крещял ли си от болка?
Умирал ли си с мълчанието? Молил ли си се на колене,
да те пощадят - теб и тази любов?
Аз обичах някога така.
Ала сега всичко е минало.
Не вярвам в тази любов!
А друга няма...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гергана Минева Все права защищены
