За онази, истинската, някога описана от някого в „Пожелавам ти да познаеш“
Нека всички, които очакват нещо необикновено или неочаквано, да спрат четенето и да преминат към нещо друго. Защото това е само една обикновена история за онези, незабележимите край нас същества. Може би защото летят над главите ни. Не зная. А може би защото не сме свикнали или не желаем да виждаме онова, което не ще ни донесе някакви облаги под формата на пари, кариера и т.н. Вие сами преценете. Но съм убеден, че започнете ли да се взирате в живота около вас, колкото повече подробности в него започнете да забелязвате, толкова по-обогатен с истински чувства ще е вашият.
Живеех и все още живея на последния етаж в една кооперация, построена през 1934 година. Земетресението в средата на миналия век не остави каквато и да е следа по мазилки и стени. Днешните „майстори“ могат само да завиждат за умението на тогавашните строители. Излизайки на балкона, пред очите ми все още виждам покривите на онази, старата София, оц ...