За последно...

Беше един от онези мрачни и студени дни, когато дъждът безспирно вали и вятърът страховито вее.
Бяха само двамата, може би това беше моментът на истината, истината, която той не искаше да чуе, искаше само да я прегърне и никога да не я пуска. Той направи крачка напред - толкова много искаше да я целуне, но тя се отдръпна.
- Не мога! - отвърна му тя с нежния си глас.
- Но защо, какво направих? Къде згреших? - промълвя с насълзените си очи момчето. Тя знаеше, че той не иска да ознае истината, че иска всичко да остане както преди, но тя не можеше да продължава така. Да продължава да се оплита все повече и повече в лъжите си, и тогава му отвърна :
- Съжалявам, мили, но аз обичам друг, не мога да те лъжа повече!
Тогава сякаш всичко изчезна пред него, сякаш остана сам в един черен куб без светлина. Сърцето му сякаш спря да тупти, очите му плачеха - сълзите се сливаха с дъжда. Беше наранен, беше много наранен... Тогава наведе глава към земята и и прошепна:

- Но защо? Нали твърдеше, че ме обичаш? Какво се случи, не разбирам?!...

Но тя не му каза нищо повече, просто искаше той да си отиде и да я забрави...
- Отивам си... отивам много надалеч, няма да ме видиш повече! Но искам да знаеш - винаги ще те помня! - промълвя му тя. Тогава той, наранен от думите и вдигна глава и и прошепна :
- Сбогом, бъди щастлива... - обърна се и си тръгна... Той не се обърна повече!... Тя се разплака, крещеше си на ум колко много го обича, как иска да го спре. Да го спре и да го прегърне. Тя го излъга, тя обичаше само него и никого другиго! Не искаше да му казва жестоката истина, която щеше да го убие напълно... не искаше да му казва... да му казва, че тя просто си отива... отива, но завинаги... в рая...
Просто не искаше да му казва, че тя умира, за да не умре и неговото сърце, защото тя знаеше, че той не само я обича, че той я обожава!... И тя седеше там, разплакана под дъжда, вятърат вееше косите и, дъждът се сливаше със сълзите и... и промълвя последните си думи...
- Обичам те!
Тогава тя виждаше само светлината в Рая.
И въпреки това, тя бе истински щастлива, че успя да каже последните си думи,
думите... че го обича!