3 июл. 2012 г., 20:20

За първи път 

  Проза
601 0 2
2 мин за четене
ЗА ПЪРВИ ПЪТ
Онзи ден гледам в кварталната градина момче и момиче на възраст към пети клас да се целуват, но така умело го правят, че чак им завидях. Младост.
Спомних си и за моята първа целувка. Бил съм шести клас. В съседната улица живееше пухкавко, едва започващо да показва своята женственост момиче. Завъртях се край него като пчела край разцъфнал храст.
Поканих я на кино. А беше една беднотия... не ти е работата. Имах десет стотинки спестени, два билета струвах тридесет и две и то на първия ред. След училище хукнах към улицата, където се събираха децата от квартала да играят на джамини (стъклени топчета). От една черта замервахме поставените в триъгълник пайове или облози. Всеки един струваше една стотинка. Заиграх с двойно по-голямо усърдие, играех за любовта си. Провървя ми, даже изкарах и за по една боза.
На другия ден избягах от последния час, за да купя билети за кино на двамата. След училище се срешнахме далеч от погледите на квартала.
През цялата прожекция не гледах филма, а ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимо Николов Все права защищены

Предложения
: ??:??