Сигурно сте забелязали ( надявам се ) че бях в стачка. Отказах да пиша докато не ми се удовлетворят исканията: Поне 20 читатели, 5 коментара и две в любими! Борисов обеща да изнамери и върне Анани, Пеевски каза ,че ще прати двайсетина души от електората си да се упражняват да четат. Бях пред успех, но ми липсваше подкрепа а и се вдигнаха и шофьорите и просто ме забравиха. Надявах се поетите тук да кажат: " няма да пишем две нощи от солидарност с Коруба, но напразно. Художниците да спрат с картинките, фотографите с пейзажите, музиката да заглъхне... Тогава властта щеше да клекне, но не би!
Какво пък, аз съм свикнал. В новите времена участвах във всички стачки и после се оказваше, че са ме водили в неплатен. Което е без значение, защото заплати и така не плащаха. Единствената стачка , която имаше безусловен успех , беше на чистачката. Някои и се накарал, че си докарва допълнителен доход с продажба на семки в институцията и тя си тръгнала обидена. На втория ден не можеше да се влезе в тоа ...