Нещо потрепна в сърцето на малката птичка. Тя имаше чувството, че сърцето ù ще се пръсне. Никога преди не беше пламвал такъв силен пламък в нейната душа. Тя разпери криле, за да прегърне света. Вече знаеше какво значи тази странна дума свобода, към която всички толкова усилено се стремят. Крилцата ù се огънаха под съпротивлението на вятъра. Колко хубав ù се стори този ден. Огледа се и се учуди. Все едно видя един напълно нов свят. Сега забеляза всичко до най-малката подробност. Стори ù се, че е била сляпа досега. Сега разбра истинското значение на свободата. Прелетя над зелени поляни и красиви водопади, разбиващи буйните си води в скалите, чакащи отдолу. Колко хубаво е това чувство! Колко прекрасен е светът! Това си мислеше малката птичка, когато един куршум разкъсваше малкото ù тяло. Тя почувства остра пареща болка и усети как губи контрол над крилете си и почна да пада към земята. Усещайки напускащия я живот, птичката си помисли “Ах, колко хубаво чувство е тази свобода, но е толкова кратка. Защо трябваше да ми се случва това? Защо изгубих свободата, когато усетих само една малка част от нея за толкова кратък момент? Колко измамен е животът! Поднася ти глътка удоволствие, а после ти отнема всичко. Но дори и само за тази една глътка си струваше цената, която изплащам.” И малката птичка, която литна за пръв път едва днес, падна на земята ранена смъртоносно и за последен път видя света, но поне умря свободна. Ах, колко суров е този свят. Ловецът, който уби птичката само заради собственото си първично развлечение, дори не забеляза малкия си трофей, паднал в тревата. Само червеите се сетиха да я навестят.
© Увяхнало цвете Все права защищены