Ти си буболечката, запечатана в кехлибарения медальон,  прашинката на дъното на кутията,  ронещата се отвътре стена на панелния блок,  пеперудата, забучена с карфица в забравения албум, задрасканото лице на черно-бялата снимка, мръсотията, наслоена по ъглите на стаята, грапавината по гладкото стъкло, калта под белия сняг,  дългият черен косъм в супата, дупката на тоалетната хартия, дефектът на страницата на любимата ми книга,  граховото зърно под дюшека, сбърканият препинателен знак,  погрешното късче от пъзела, скъсаната струна на цигулката, звукът, който се чува като седнеш на клавишите на пианото, плъхът в електрическото табло,  боклукът под килима, забравеното мухлясало пране,  умрялата в сиренето муха, бръчката на лицето на младо момиче,  стърчащата от матрака пружина, пороят в съботния ден. Ти си нежеланият ефект от лекарството, алергията към слънцето, болестта на оптимиста, мазното леке на новата ми дреха, погрешната подправка в ястието,  сополът, носещ се самотен из обществения басейн, скъсаното на чорапа, засъхналото по чинията,  неплатената сметка за ток, зле разказаният виц, подранилият цикъл, дъвката на стола, треската под нокътя, кърлежът, забил се в нечий задник, прогнилият дънер насред гората. Ти си ларвата, ядяща трупа на човека. Ти си черната боя в шарения пейзаж. Ти си отчупеното парче от скулптурата. Ти си безсмисленият текст, развалящ прекрасната мелодия. Дефекта на ефекта.

Почивай в мир навеки!