През средата на месец юли, 2017г., се състоя първата ми семейна екскурзия. Изборът на дестинация не беше случаен. Погледът на всички се спря върху Трявна. Имаше две причини аз лично да желая това пътуване твърде ожесточено. Едната причина бяха всички похвални слова на членове на семейството и познати спрямо този град, а втората причина беше една червенокоса богиня, с която като по случайност завързахме приятелство един ден, преди първите похвални слова, които чух за Трявна. Месец юни обаче ще остане тъмен период за живота ми така както голяма част от VIIIв. сл.н.е. се оказва тъмен за повестието (историята) на Българската държава. Причината да оценявам тия тридесет дена от шестия месец като тъмен период за мен не беше някакво страшно събитие, а фактът, че твърде дълго търсех себе си. Чувствата ми, възгледите ми, желанията ми, и всичко останало се сменяше по-бързо от когато и да било. Не бях раздвоен, а разкъсан на безброй частици. Ако се вгледаме в посочения от мен период на средновековието, ще видим как на българския престол се сменят неколцина владетели, последният от които е управлявал рекордно (кратките) 40 дена... Така, без никакви уговорки мога да кажа, че настроенията ми се сменяха толкова бързо и взаимно се разрушаваха едно друго. Може би това обстоятелство е причината, поради която в личния ми дневник няма никакви сведения за каквото и да било между 31.05.2017 до ден днешен (27.07.2017г.).

          Краят на месец юни се оказа най-съкрушителния за мен период, който съм имал през последните месеци. Ударът беше толкова тежък, че завладяването на Плиска от Никифор I Геник през 811г. изглежда като незначителен проблем. За щастие, подобно на нашия владетел от онова време (кан Крум), бързо успях да се отърся от отчаянието и дори да се впусна в настъпление. За няколко дни привидно успях да стабилизирам положението. Малко по малко всичко тръгна по стария начин. Всичко се успокои и обърнах внимание на бъдещето си пътуване до Трявна. Кореспонденцията ми с червенокосата богиня зачести. Знаех, че не бива да очаквам нищо особено от тази кореспонденция и може би заради това котенцето ми, за което беше запазено името на гореспоменатата ми познайница, остана безименно, като в много редки случаи го наричам с будещото смях лично име „Искендерка“.

            Щом настъпи денят, през който екскурзията ми трябваше да започне, всичко се обърна с главата надолу. Небивали дъждове се изливаха по време на целия път, а моята познайница твърдеше, че е болна. Където и да идех, където и да се отбиех, природната стихия ме намираше. Дори посещението на Дряновската обител не ме избави от проливния юлски дъжд. Разочарованието беше тройно щом се настаних в резервираната гостилница. Обстановката беше смехотворна и може би безплатния достъп до електронната мрежа беше най-положителното нещо, което битуваше в този имот.

В мрачния ден аз не спирах да се питам дали екскурзиите не са нещо надценявано, понеже никога не можеш да бъдеш сигурен в нищо. Честно казано този град ми изглеждаше по-скоро на скитска пустиня, отколкото на райското място, за което ми разказваха. Истината беше, че мястото, което би трябвало да буди спокойствие в душата на посетителя, пося у мен точно обратното. Лошото време, невъзможността да разгледам града, 24 часовото съжителство с роднините, ме направи още по-раздразнителен, още по-нервен и още по-неспокоен. Единственото, което ми идваше на ума, беше да „изпращам мълнии“ (мисловно) на целия свят поради своето нещастие. Осъзнавах, че екскурзиите всъщност са нещо, наподобяващо на селския живот. Мнозина, които не го познават, искат да се впуснат в него, докато не разберат, че той е привлекателен само привидно.

          Макар обстоятелствата през трите дена да бяха не особено приятни, успях да посетя други места, около Трявна, които ме впечатлиха, въпреки студа и въпреки постоянното ръмене на дъжда. Струва си да се отбележи, че имах щастието да видя как протича понеделника при голяма част от тревненци. Сутринта научих, че в града се вихри пазар. Поведен от мисълта, че мога да намеря евтини книги, се запътих натам. Забелязах, че повечето, които посещаваха пазара, бутаха или теглеха разни колички, върху които бяха поставени торби или куфари, предназначени за закупената стока. Още по-голямо любопитство ми създаваше фактът, че повечето от хората, които видях, бяха или по двойки, или по групички. Почти не се виждаха купувачи, които да обикалят сами без спътник. Можех само да гадая що за морал притежават тия люде. В моя край нещата стоят по противоположния начин, или иначе казано, приятелството, освен приятелството на думи между интриганти, е фактически нещо невъзможно. Връх на изненадата обаче ми донесе едно иронично изречение, което чух от един търговец. Той беседваше със свой колега и изведнъж каза:

- Днес поне дъждът е по-слаб от вчера.

          Въпреки всичко, освен по-различните и общо взето, похвални нрави на тревненци, забелязах и нещо доста отрицателно, иначе казано, пълното игнориране на правилата за движение по пътищата. Видях три коли, които бяха паркирани успоредно една спрямо друга на кръстовище, при все върху сигнализирана пешеходна пътека! Имаше и водачи, които не сигнализираха своите маневри. Всичко това доказваше, че нищо не бива да се тълкува еднозначно. Макар жителите да притежаваха морал и сплотеност, имаше неща, в които те очевидно се справяха твърде зле. Това ни най-малко не означава, че те са диви зверове, а по-скоро означава, че те са човешки същества, които подобно на всички останали човешки същества, далеч не са съвършени. Може би същото важеше и за техния град, който вероятно наистина е едно средище на спокойствие, но който остана в моите спомени като едно свърталище на беди, в което бях подмамен, и в което не успях да осъществя крайната си цел, сиреч, да намеря себе си.

30.07.2017г.