Част трета

         Хановете или първите тъмни времена в историята ни,

         които приличат на мътеницата на баба ми

         Три дена пих преди да почна тази част. Не от любовна мъка. Нито от това, че жената ме е напуснала. Де този късмет. Просто времената, за които трябва да пиша, са толкова мътни, че приличат на мътеницата на баба ми.  Само че нейната е хубава, а тази историческата леко нагарча, като вкиснало вино. Затова, преди да подостря молива, както казват старите драскачи, си налях една чашка водка с мерака на руски писател в началото на запоя и колкото и да не ми се иска, започвам.

         Хан Аспарух и синът му Хан Тервел се стремели да утвърдят и наложат България като фактор, с който византийците да се съобразяват. Един вид, да покажат на ромеите, че българите отсега нататък ще карат влака. Разбира се, понеже онези били дървени философи, нашите хора се постарали да им набият в дебелите глави тази проста истина, поради което им хвърляли от време на време як пердах, белким схванат за какво иде реч.

         След смъртта на Хан Тервел през 721 година, който, трябва да отбележим, си отишъл млад, може би поради тормоза на жена си, на престола се възкачил неговият син Кормисей. Той бил син на баща си, но в жилите му текла и ромейска кръв, привнесена от майка му. Затова бил разглезен, изнежен и не до там амбициозен. Повече обръщал внимание на фустите, чашката и масата, отколкото на държавните дела. Не че предците му не обичали тези благородни занимания, но ги вършели с мярка. Нашият обаче чул, че сред хайлайфа в Константинопол било много фешън да се наливаш по цял ден и около теб, на една ръка разстояние да седят в готовност поне три дългокраки блондинки и решил и той да го дава барабар Петко с мъжете. Очевидно е, че с такова държане няма как да влезеш в историята, поради което хронистите почти нищо не споменават за него. Явно дори не е успял да забърше някоя вървежна девойка, та поне с това да го споменат. Задоволявал се с треторазрядни артистки от пътуващата трупа на театър „Зад канала”. Управлението му било мирно, тихо и безлично като седянката на бабите пред блока ми. След него започнали и проблемите на младата българска държава, но от гледна точка на това, че тя не била дори още в пубертета, този факт трябва да го пишем за напълно закономерен. Е, съвременниците не били на това мнение, тъй като те понасяли тегобите на съзряването, но тях пък кой ги питал. Заредили се ханове на престола един след друг, като виенско колело.

         След Кормисей, който си отишъл мирно и тихо така, както живял, през 738 година, на престола седнал Хан Севар, който бил негов син. И неговото царуване потънало в историческия мрак, без да впечатли поне един пиян драскач. Явно бил тих и кротък момък като баща си. Но не си отишъл като него мирно и тихо. На някои от по-личните босове, които по това време се наричали боляри, им писнало да го гледат как стоял постоянно до фустата на жена си и хич не правил опити да поспортува, като напердаши ромеите, каквато си била отколешната традиция на българите, откакто Аспарух преминал Дунав, тичайки по една девойка, която по слуховете, достигнали до мен, много приличала на Анжелина Джоли, в ранния ù период. Мъжете взели да се събират по кръчмите и да роптаят, че вече прекалено дълго се задържали в домашното огнище, което само давало поводи на жените им постоянно да им намират някаква работа и да ги хокат, че нищо не вършат. Това не се издържало и един от местните босове, на име Кормисош, който бил по-ербап, му писнало жена му да му опява по цял ден и резнал главата на Хан Севар през 753 година, за да се свърши тази мъка.

         Историческата истина изисква да отбележим, че нещата тогава не се решавали с избори. Нашите хора смятали това за не дотам смислено мероприятие. Как да поверят управлението на държавата в ръцете на шеф, случайно избран от напоени с медовина мужици? Това направо противоречало на всички природни закони, на които ги учили още от невръстна възраст. Всеки бил наясно, че по-силният хваща юздите, а разни ми ти там недоносчета само подковават коня и тичат след него. Вярно. От време на време се появявал по някой, който се пишел за пръв демократ и обяснявал как трябва да се гласува, за да се избере новия бос, но всички дружно му се смели и му обяснявали, че когато си избере свястна жена, тогава могат и да седнат с него на по чашка да обсъдят въпроса за изборите, но само така необвързващо на канче вино.      

         Хан Севар бил последната издънка на рода Дуло, който основал и управлявал България в началото. Това го отбелязвам за по-любознателните.

         Новият бос бил от рода Вокил, но и той не се задържал дълго на трона. Сетил се за старите български традиции и решил да се прави на мъж, като ступа ромеите. Обаче след толкова лежане до полите на жените, българите позабравили нещо  този спорт и били сбухани под стените на Константинопол не от друг, а от Император Константин V Копроним. По-паметливите от вас трябва веднага да са стоплили, че това е синът на дъщерята на Хан Тервел - Мария. Освен че станал византийски император, той явно взел нещо от гените на Тервел, за разлика от синовете му. Запомнете този пич, защото през дългото му управление ще ядем много пердах от него. От тогава явно датира традицията сами да се преебаваме и да си правим мръсно. Простете за нецензурните думи, но жена ми се върна и веднага взе да вика, че пак се наливам като казак. Аз ù казах, че с такава жена направо съм си трезвеник и се развихри битов скандал. Абе, гениите винаги сме недооценени. За това не ми завиждайте толкова. Както и да е! Пак се отплеснах. Налях си нова чашка за новия Хан. Мисля така да го карам оттук насетне. Под секрет да ви кажа, че и Паисий го е правил. Затова е писал на тъмно. Само под светлината на една свещ, но пък какво е написал, а? Още се чете.

         След кютека, който понесъл Кормисош, българите не го търпели много и му резнали главата през 756 година. Още от тогава сме си били пехливани и не сме понасяли някой да ни пердаши, а босът да се държи така, все едно нищо не се е случило. Дето има една приказка “ти го плюеш, а той ти вика, че дъжд вали”. „Не така!” – казвали нашите хора и вадели мечовете. Абе, от една дума ставал въргала. Големи кибритлии са били. Не като сега. Те те лъжат, а бабите викат „мале, колко убаво говори тоя!” Ама да не се отплесвам.

         На престола се възкачил Винех. Той се задържал малко повече, макар че още в началото на управлението му бил ступан от Константин V при крепостта Маркели – днешен Карнобат. Ей така, профилактично. Винех, което на мен сериозно ми звучи като вино,  бил принуден да сключи мир и да изпрати заложници в Константинопол. Това си е било голям позор, но нашите го прокарали с повече вино и някой друг шамар на жените.

         През 759 ромеите отново нахлуват в България, за да ни смлатят, но този път българите, които явно доста са тренирали, ги напляскали много здраво при река Верегава, където и да се намира това.  След тази битка те се прибират за пръв път от доста време горди при жените си, но не получават разбиране от последните и биват нахокани от тях като непослушни деца. Явно същото сторила и жената на Хан Винех, защото той въпреки пердаха, който нанесъл на ромеите, тръгнал да сключва мир с тях.  Другите мъже не били под такъв чехъл като него и му казали да не прави глупости. Той не ги послушал и нашите хора веднага му резнали главата, за да не знае много.  По онова време така се решавали споровете. Поне си сигурен, че опонентът ти повече няма да се обади. Сталин прозрял тази мъдрост на българите и я синтезирал по-късно във фразата „Няма човек, няма проблем”.  Това не било много хуманно, но пък вършило перфектна работа.

         Следващият е Хан Телец. Налях си нова водка. Не го бъркайте с теле или със зодиакалния знак. За тези, които се интересуват от родословие, ще кажа, че е от рода Угаин. Един хронист, но забележете, не безименен. Казвал се Теофан Изповедник, кой е изповядвал - нямам сведения. Та тази странна птица пише за новия български хан, че бил „мъж злонравен, на възраст около тридесет”. Сега, тук ако четем между редовете или по-скоро между думите, защото този Изповедник е бил доста лаконичен, не трябва да му се връзваме много на определението злонравен, дадено за характера на нашия човек. Това, погледнато от нашата камбанария, значи по-скоро, че Телец  нещо е настъпил по мазола ромеите и тия последните като се сетят за него, ги пристягал чепикът.

         Нашият човек показал веднага злия си нрав и скоро след възцаряването си събрал войска, към която привлякъл и 12 000 славяни и тръгнал да ступа ромеите. Но както често се случва в живота, плановете са едно, а реалностите съвсем друго нещо. Хан Телец специално попаднал в една груба реалност, в която на 30 юни 763 година войските му бил насметени от Император Константин V. Да, ако се чудите, това е пак нашето момче. И на мен ми писна от тоя пезевенк, но това е положението. Ще го търпите така, както аз търпя жената. И на мен не ми е лесно, ама стискам зъби като наш министър пред еврокомисар.

         Сега, за да ви поизмъча още малко, ще ви дам и известни подробности за този кютек, които, бога ми, не съм наясно как са стигнали до нас, но когато става въпрос за някоя победа на ромеите, те подробно записват и крият записите на добри места, за да ни натрият носовете, че и всички да разберат след време, когато драскачът ще е наторил поне две дървета.  Подозирам, че някой злобен ромей го е наблюдавал скрит в храстите на кана вино и прилежно си е водил записки, за да оправдае шубето си. Според този драскач, ромеите и българите взели да се млатят още от пет часа сутринта при Анхиало. Явно много ги сърбели ръцете и нямали търпение да се хванат гуша за гуша. Боят продължил до вечерта, когато славяните преминават на страната на ромеите.  Не мога да си го обясня този тъжен факт по друг начин, освен с това, че предишната вечер са препили с медовина и главите са им натежали. Но фактът си е факт. Забили са нож в гърба ни и то до дръжката.  След това било лесно да ни набият, но нашите се били като лъвове и също  ошамаросали здраво ромеите.   Това се потвърждава от Патриарх Никифор, който с прискърбие съобщава, че и самите ромеи понесли големи загуби. Друг факт, който потвърждава това, е че Император Константин V не се втурнал да довърши нашите юнаци, както пише в дебелите книги по тактика, ами се прибрал в столицата, където го ударил на ядене и пиене в чест на победата. Като се замисля, не е много ясно кой кого ступал в този бой.

         За българите обаче било безпределно ясно и те решават въпроса отново по категоричен начин като теглят ножа на Телец и приближените му.  Това станало през лето господне 763 година. Абе, ако не друго, поне не са оставяли босовете да им се катерят по главите, както правили това ромеите. Биеш византийците - царуваш. Ядеш пердах, отива ти главата. Простичък принцип, но вършел работа. В онези времена не сме си падали по засукания изказ и празното философско дърдорене, което било характерно за комшиите. Разбира се, имало и такива измежду българите, но това били тези, които се спасявали от жените в местната кръчма и на третата кана вино почвали да разсъждават за нещата от живота, но тях ги намирали за симпатични чудаци, които придавали колорит на кварталното кръчме и не дразнели никой.

         Налях си следващата водка. Не помня вече коя по ред е. Но все още помня следващия хан. Той е Савин. Според някои историци, които професионално се занимават с история, а не като мен между две чашки, той бил от славянски произход. Ако това е така, не говори добре за нашите хора. Хем те предават славяните в най-напечения момент на въргала, хем избираш техен човек за шеф. Но се случва и в най-добрите семейства, дето има една приказка.

         Този Савин така и не разбрал накъде духа вятърът и допуснал кардинална грешка като започнал тайни мирни преговори с Византия. Някой обаче се разприказвал и българите разбрали каква шапка им крои новият шеф. Те веднага решили да му я скроят на него, но онзи подочул какво са му спретнали нашите и понеже предпочел главата да му е на раменете, вместо в канавката, духнал към Византия при Константин V, който го приел радушно, както се полага на предател.  Осигурил му най-хубавите жени и най-бързите коне и онзи си живял дълго и щастливо като виден столичен баровец.   

         От всичко това можем да направим извода (защото историците все търсят някакъв извод, а и жена ми също), че нашите предци въобще не са свалили гарда. Вярно, сега за разлика от преди, ромеите ги ступвали от време на време, колкото да не е без хич, но това само амбицирало още повече българите, които и дума не давали да става за мирно съвместно съществуване. Все пак лекият въргал, особено в късен следобед, си било най-голямото забавление по онова време и нашите хора въобще не мислили да се разделят с него. Напротив, били решени в следващите квалификации за световната купа твърдо да заемат челното място в групата.

         Тук спирам. Не по моя воля, а по волята на жената. Бил се свършил зехтина и трябва да ходя да купя, а не да се занимавам с глупости. Какво ли разбират жените от исторически закономерности. Простете, че така набързо, но един малък чехъл ме е настъпил по главата. Като се върна, ще продължим с тези тъмни времена в българската история и в моя живот.