ЗАБРАНЕНО! СТРАХЪТ!

 Като малко дете хлътваше по теб, мислеше те за специален - беше за нея, в момента, в който разбра, че си като всички други - ЕДНАКЪВ!?! Търсеше и намираше безброй начини да ù привлечеш вниманието, държеше се като "малко" дете, макар вече на възраст да не си това, но ù харесваше. Харесваше ù също, когато виждаше усмивката ти - лицето ти блестеше, Ти - сияеше, омайваше я по начин, който и ти не разбираше...

Парфюмът ти, преследваше я...;

Но когато усети, че ти имаш по-специални намерения, просто почна и тя да се държи като "малко" дете...

Усмивката ти!

Стопляше сърцето ù, сгряваше душата ù... но познаваше и другата ти страна  - онази тъмната - черната, която просто искаше нещо със скрития си замисъл....

Искаше да я получиш, но страхът надделяваше - четеше го в очите ти...

Когато нямаше какво друго да получиш, казваше си - да, привлякох  интереса ù... но в същото време - виждах страх отново... 

Знаеше и разбираше, че ще нарушите правилата със забежката ви един към друг..

Но знаехте и двамата - вътрешно, че забраненият плод е най-сладкото, което може да получите... но страхът понякога ни идва в повече, да мислим как ще реагират - другите - този флирт между вас,  останалите какво ще кажат после.

Тя знаеше, че когато напуснете " мястото" което ще остане специално за единият от нас...; Когато се разделите поради обстоятелствата, които ви предлагаше моментът, в който се намирахте, ще се разделите  - ЗАВИНАГИ!!!

Не ще те срещна отново, но грешеше - срещна те в сънищата си... остана в мислите ù, като спомен, пъзел на парчето ù остана, но в сърцето... и въпреки сивотата на спомена - той остана красив и в сивотата си...

Беляза я за цял живот с лика си, усмивката и очите ти, останаха белези в душата ù, дълбоко ще покрие ги сега и не ще те види отново, но дори и така да е, ти ще ù останеш както някога - специален за нея.

Ще се надявам тайно, някога отново, времето и мястото друго да са, да се срещнем така съвсем случайно, но нека този път е по друг повод и да не е така специално.